"До невроза води неудовлетворената потребност на човека да изпълни със смисъл своето битие- в - света, поражението в борбата му да вложи възможно най-голям смисъл и да реализира възможно най-много ценности в живота си.
Днес чувството за безсмисленост изпреварва чувството за непълноценност в етиологията на невротичните заболявания. Според нас неосъществяването на потребността на човека да изпълни максимално със смисъл своето битие-в-света може да бъде не по-малко патогенно, отколкото инкриминираната от психоаналитиците сексуална фрустрация, т.е. незадоволяването на половия нагон.
Трябва да имаме предвид обаче, че дори в случите, когато сексуалната фрустрация е на преден план на заден план винаги се открива екзистенциална такава: напразния стремеж на човека към максимално осмисляне на битието-в-света, което би направило живота му достоен да се нарече живот.
Само в екзистенциалния вакуум избуява сексуалното либидо.
Днес ролята на екзистенциалната фрустрация е по-важна от когато и да било.
Страхуваме се обаче, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за екзистенциална фрустрация.
Нейните последствия приемат за нас формата на вътрешна празнота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът на битието-в-света и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени."

Виктор Франкъл