"Често пъти хората изговарят лъжи, защото се притесняват, че истината няма да се хареса на човека отсреща. Казват неща, които смятат за правилни и удобни, но те са лъжа. Съществуват всякакви примери за подобни случки и моменти. На мен ми звучи абсурдно. Не знам с какви очи гледаш човека срещу теб и му изговаряш една торба глупости. С какво това помага на твоето екзистенциално съществуване, защото на моето вреди. Ако направя нещо подобно се чувствам като мухъл. Сякаш всичко човешко в мен изгаря и ставам робот. Превръщам се в нещо измислено и фалшиво. По дяволите, имам съвест! Причинена от гордост. Но съществува и разпокъсва сърцето ми, когато кажа нещо, което знам, че не е така. Същата тази съвест ме яде нощем, когато разбера, че съм подведена. Чувствам се като последната глупачка на планетата. Сякаш някой е дръпнал завесата и една огромна тълпа народ седи насреща ми, смеейки се и сочейки пръст право срещу мен. Това пак идва от онази гордост. Тая работа с доверието ми е много мъчителна. Не знам дали съществува нещо, което да не съм подложила под съмнение. Първосигналната ми реакция, когато получавам нова и непозната информация от недостоверен източник в лицето на човек, с който туко-що си разбираме имената, е “ти лъжеш”. Категорична съм. Не ти вярвам. Точка. Ходи ми докажи, че не е така.
Каквото и да правя, каквото и да струвам, това няма да се промени. Хората лъжат! Не живейте в заблуда или както казва баба ми - не всичко, което хвърчи се яде, бъдете внимателни. Рядко се намира човек, с който да успееш да бъдеш себе си и да си сигурен, че той също не носи маска, но все пак такъв вид съществува. Ако случайно сте срещнали такъв, не се заблуждавайте, че светът се е променил и останалите също са честни. Ни най-малко. Просто бъдете пестеливи, обрани и винаги с едно наум. Не си мислете, че след като вие казвате истина, останалите също го правят. "

Силвия Крумова