петък, 7 април 2017 г.

Без име с главни букви

Мига рано сутрин, в който отпиваш първата глътка кафе, затваряйки очи и наслаждавайки се на вкуса му...силен, ароматен и подсладен с емоция...страст...копнеж.
Не пренебрегвайте тези моменти, пуснете ги в живота си и им се наслаждавайте...нека бъдат вашето сега и вашето утре...
Пускам хубава музика, заставам пред бялото платно облечена само с неговата риза, взимам четката и създавам...емоции, спомени, любов...много любов...
Времето тече през пръстите ни, оставяйки ни надежда, че някога ще се върне за нас и ще ни донесе спасение.
Не е важно колко пъти се разпиляваме, а колко се намираме...и никога не се губете в търсенето...това ще ви притъпи сетивата и ще ви попречи да намерите всички парчета.
Позволите ли това, никога няма да сте завършени...вечно търсещи и никога достатъчно намиращи...път без посока...есен...носталгия по изгубеното себе си...
Какво е нужно повече на човек, освен друг, които да му дава ризата си...и горещо кафе рано сутрин...


...
...