Да бъда Аз!

Сами сме в тъгата си, защото болката е само наша.
За другите може би е бреме, което нямат силите да носят...и не е тяхна работа.
Всяка ситуация, в която попадаме е урок и ако често тази ситуация се повтаря това означава, че не сме я преработили, защото вместо да се изправим лице в лице със страховете си, ние бягаме от тях...До средващия път.
Бягаме от страховете си, защото болят, без да си даваме сметка, че така просто удължаваме агонията си.
Страх от страха, страх от живота  страх от самите нас...ирония с горчив привкус.
Хубавото в цялата история е, че всичко се променя, нищо не е вечно, само душите ни остават във вечността.
Колко извисени зависи от нас.
Живота е толкова благосклонен с това да ни дава хиляди варианти, дори ни подарява и избора как да го живеем.
Страха е чиста илюзия и по-лесния път...
Никога не съм харесвала лесните неща, затова избирам да му се наслаждавам...и да го живея...И да обичам...да страдам...да уча, докато не намеря себе си.
Да търся истини и да ги следвам...моят път, моите избори, моят живот...да бъда Аз!

23.05.2019г
Dianne Dimitroff

"Здравей,

Как си? Добре? Щастлива съм да го чуя.

Аз ли? Аз ще бъда добре.

Ще ми коства милион вдишвания, за да не заплача. Но ще дишам.

Усещал ли си някога как лежиш в леглото си и изведнъж все едно падаш? Аз падам. Не в леглото си, а в сърцето си. Разпада се на малки съставни части, чупи се и се разпилява. Надявам се да го събера. Знам че ще го събера, но до тогава ще боли. Зверски ще боли. Ще искам да спра болката, но болка като тази няма лек. Клише.

Ще излизам. Ще ти търся заместител – навсякъде и във всичко. Ще се опитвам да запълня празнотата с други. Ще им позволя да ме целуват. Ще ме прегръщат. Ще ги влюбя в себе си, ще им дам всичко, което съм искала да дам на теб. И ще си тръгна. Защото тези мъже няма да са ти.

Обещавам ти да те преживея. Обещавам ти да дам всичко от себе си, за да те забравя. Ще забравя как съм гледала в очите ти и съм виждала щастието си в тях. Ще забравя сигурността, която усещах в прегръдката ти. Ще забравя, че не исках да те пускам никога. Ще забравя уюта. Ще забравя усмивката си, когато се събуждах и те виждах до себе си. Ще забравя нетърпението си, когато знаех че ще се срещнем. Ще забравя, че те исках в живота си. Ще забравя как не приемах поканите ти за срещи през цялото това време, защото знаех как ще приключи това. И въпреки това ти повярвах. Повярвах, че искаш да си с мен и само с мен. Повярвах, че съм единственна. Имаш голямо сърце, любов. Не бях достатъчна, за да го запълня.

През всичките тези години знаех, че това между нас ще приключи с трясък. Силен тътен, като след атомна бомба. Уж бях подготвена. Уж бях силна, а сега съм слаба. Безумна слаба.

Ще ми липсваш. Винаги ще ми липсваш.

И въпреки, че искам да ти пожелая да усетиш всичко това, което аз изпитвам сега, но в пъти повече – няма да го направя. Пожелавам ти да бъдеш щастлив.

Аз също ще бъда. След песните, след водките, след безсънните нощи, след болката.

Не ме забравяй. Имаме красивата история."

Автор:SilviÁmica
Силвия Крумова

"Такива са най- опасни, умните, проницателни жени, красиви отвътре и отвън. Жени с пожари в очите и в сърцето.
Минава през теб и те изгаря с поглед.
Не йм трябват кибритени клечки, за да те запалят.
Борбени, независими, смели. Не им личи мазола от високата обувка, не молят милостиня, оправят се сами, блъскат се в трудностите с гордо вдигната глава и няма и следа от болката им, която само те си знаят по колко им е дала и взела.
Оголват раните си само пред избрани, но плачат само, когато са сами.
Такива жени са джентълмени в живота, напук на многото мъже без нищо мъжко в тях. Ще те изслушат, ще ти подадат ръка дори да не си я искал, ще ти услужат със силата си, с добротата си, ще ти вдъхнат кураж.
Жени достойни в ума и в душата, достойни за уважение, за обичане, за приятел, за силен опонент, достойни да се бориш за тях. Мъжки момичета и жени от горе до долу. Силни в битките си, в надеждите си, в победите си. Не искат пари, а любов с големи букви, искат свят за двама. Не са материалистки, смятат с броя на спиращите дъха моменти, смятат с усмивките и сълзите си, смятат с пулса си.
Жени стихии и спокойни морета, могат да разголят душата ти и да извадят егото ти с памук, можеш да се изгубиш във водите им и да не искаш да се върнеш при себе си.
Такива не искат много, искат всичко или нищо. Цената им е висока, пътят до сърцето им е дълъг, но пък си заслужава, защото ако го извървиш ще откриеш хоризонта на истинската любов.
Такива не са за всеки, те са за ценители.
Това са жени изкуство, жени поезия, жени без, които не си струва живота, защото красотата нямаше да има смисъл."
Любомира Димов

техника на „падащата стрела” – намиране на базисните убеждения.

 
 
"Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.

Примери:
Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ....

Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...

Тази техника прилича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма.

- Вторична полза –
Понякога, когато в етиологията на паническо разстройство имаме силна намеса на психогенни фактори, се наблюдава т.н. вторична полза от случващото се! Например:
* При агорафобията – често имаме силно желание за грижата и подкрепата на другия, за получаване на внимание. Имаме едно изкривено здоволяване на нуждата от социално включване чрез изискване и получаване на внимание от близките, но отбягване от реално професионално и социално вплитане, риск и т.н.

* П.Р. може да служи за чудесно извинение при непоемането на отговорност
* Имайки П.Р., често можем да извиним липсата си на инициативност
* Можем да позволим емоционално да бъдем като малки деца, получаващи грижи от близките си. В друг вариант (имаме различни типове личности при преживяващите П.Р.) можем да тръбим прекалено наоколо на всеки за паник атаките си, ангажирайки нападателно вниманието им с проблемите си.
Горните възможности са само няколко от многото възможни. Запитай се какво би станало, ако в един хубав ден се събудиш и никога повече нямаш П.А. Би ли могъл активно да поемеш отговорност за живота си, да получаваш по-малко внимание и да имаш повече грижи и задачи, другите да разчитат на теб, вместо ти на тях.
В практиката си съм забялязъл, че ако вторичната полза не бъде анализирана, осъзната, осмислена и ако в човека не се появи силното желание за промяна, когато реално започне да се освобождава от паниката, той напуска терапията. Защото П.Р. всъщност задовлява нещо в него."

Източник: Интернет

Равносметка

Първото нещо, което правиш е да търсиш погледа ми, онзи топлия, разбиращия и обичащ.

След това държиш да докоснеш ръката ми, за да покажеш подкрепата си и да се заредиш.

Малко по-късно искаш да споделиш някои неща, които те вълнуват, също така и да попиташ какво се случва при мен.

Правят ти впечатление имена, коли, сцени от филми, снимки, случки, разказани от случайни хора, дати, събития, спомени….отново и отново…

Понякога ти става горещо от разговорите ни, пресъхват ти устните, отесняват ти дънките и усещаш промяна в цялото ти разбиране за нещата…от едно известно време.

Не можеш да си сдържиш усмивката, когато аз леко се усмихна…

Когато съм върху теб, правейки любов, затворила очи и наслаждавайки се на мига ме гледаш с най-дълбокия поглед и веднага изменяш изражението си, когато ги отворя…все пак трябва да изглеждаш хладнокръвен, силен…

През главата ти препускат мисли да обърнеш живота си на 180 градуса, веднага след това отпращаш тези мисли, защото не си готов да поемеш този риск…зоната на комфорт…разбираемо е….

Автоматичните ти мисли често ти причиняват дискомфорт…това стана, когато аз се появих ярко в живота ти….

Искаш да се грижиш за мен, това ти доставя такова удоволствие.

Вечер мислиш повече за мен от преди…

Забелязваш маникюра ми, новите ми дрехи, почти незначителната промяна в прическата ми, прехапването на устните, откопчаното копче на ризата, небрежното докосване с пръсти по екрана на телефона, всяка моя мимика, всеки мъжки поглед по мен, парфюма ми…

Страх те е някой друг да не ме има,…

Мога да продължавам да изреждам още дълго, ако все още не си си отговорил на въпроса какво изпитваш , какво е това…истинско ли е….

Усмихваше ли се, докато го четеше? Не, не те наблюдавам. Просто познавам любовта и не ме е страх да се боря за нея! А ти?

10.05.2019г  Dianne