Тя бе от онези жени, които минават покрай живота ти като ураган и оставят белези, за които никога не намираш смелост да говориш...
Никой не остава...никога...защото тя плаши и опредено трябва да платиш...с душата си.
Тихо застават срещу теб...привличайки те с поглед, подканвайки те доброволно да се подариш...
След това за миг изтрезняваш и побягваш в обратната посока...толкова уплашен...толкова слаб...толкова неуверен...
Толкова те е страх, защото в нея си видял всичко онова, за което си си позволявал да мечтаеш само късно вечер под завивките, защото само там е било сигурно, че никой няма да разбере за човешките ти копнежи...за онази свята и ранима част от същността ти...
А в нейните очи си видял себе си...онзи, който така яростно криеш от света...видял си нежността, любовта, страстта, копнежа...видял си истинския смисъл на живота...чистата по детски душа, отворения ум и истинската нежност....затова и бягаш...
Та това е цяла Вселена...необятна и непредвидима...с лекота се губиш в нея...
Не можеш да си го позволиш, защото тогава ще трябва да изгубиш онази илюзорна действителност, която си градил толкова дълго, а това боли...за да пречистиш душата си и усетиш истинското щастие, първо трябва да я почистиш и пуснеш през центрофугата на истинската реалност...
За да прогледнеш, първо трябва да направиш разрези на клепачите си....не всеки е готов да езпита онази болка, равна на раждането на нов живот....
Дали ще бъдеш истински щастлив или ще останеш в онази пропаст зависи единствено от теб самия...
А тя...тя ще бъде някъде там.....
Колко далечна зависи от избора, който ще трябва да направиш преди това...
Честит рожден ден на мен!
23.11.2017г
Dianne
