"Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим. Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето. А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите. Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения. Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен." Луиз Хей