Страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл

Виенският психиатър Виктор Франкъл вече специализира превенция на самоубийствата и лечение на депресия, когато през 1942г. заедно със своите родители, брат и съпруга е отведен в концентрационен лагер. Прекарва там три години, преодолява неописуем ужас и трагични загуби, но остава единствения оцелял от групата. В своята книга Човекът в търсене на смисъл (1946), написана след всичко преживяно, Франкъл обяснява, че човешката психика разполага с две сили, които позволяват на хората да превъзмогнат болезнени и дори опустошителни събития и да продължат напред: способността да вземат решения и свободата на мисленето. Той обяснява, че не сме зависими от нашата среда или събитията, защото ние определяме тяхното въздействие върху нас. Дори страданието може да се приеме по различен начин в зависимост от интерпретацията на случващото се.

Франкъл цитира случай с един свой пациент, който страдал от загубата на съпругата си.
Психологът го попитал какво би било, ако пациентът е починал пръв, и той отговорил, че съпругата му би изживяла много тежко тази трагедия. Франкъл изтъкнал, че пациентът й е спестил тази скръб, но сега трябва самият той да я изстрада. Като придаваме смисъл на страданието, то става поносимо: " страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл".

Според Франкъл ние "не измисляме, а по-скоро откриваме" смисъла за себе си. Ние го разпознаваме чрез живота и най-вече чрез любовта, като създаваме преживявания и избираме начина, по който да го възприемем.

Източник:  "Книга за психологията"  изд. Книгомания

Потребност от наказание

Вътрешно изискване, което според Фройд стои в основата на поведението на определени индивиди, за които психоаналитичното изследване разкрива, че търсят болезнени или унизителни ситуации и намират удоволствие в тях(морален мазохизъм). Онова, което не подлежи на редуциране в подобни типове поведение, би следвало в крайна сметка да се отдаде на нагона към смъртта.

Фройд още от самото начало е заинтригуван от съществуването на явления, свидетелстващи за самонаказание :сънища за наказание, които са дан, заплащан на цензурата за осъществяването на някакво желание, както и особено симптомите на натрапливата невроза.

Още от най-ранните си изследвания на това заболяване Фройд описва самообвиненията, а по-късно, в Бележки върху един случай на натраплива невроза, и поведението на самонаказание. В най-общия случай това, което превръща обсесивния в мъчител на самия себе си, е съвкупността на неговите симптоми заедно със страданието, което те предполагат.

По-задълбоченото разглеждане  на метапсихологичните проблеми, повдигнати от тези явления, осъществено в рамките на втората  теория за психичния апарат, развитието в осмислянето на садизма- мазохизма и въвеждането в крайна сметка на нагона към смъртта водят Фройд до едно по-ясно очертаване и разграничаването на различните типове поведение на самонаказание."

Източник: "Речник на психоанализата" - Ж. Лапланш

"Сексуален нагон"

Вътрешен тласък, чието действие психоанализата вижда в едно много по-широко поле от това на сексуалните дейности в обичайния смисъл на думата.В него се изразяват в най-голяма степен характеристиките на нагона, които го отличават от инстинкта: неговият обект не е биологически предопределен, начините му на задоволяване (цели) са променливи, свързани са с функционирането на определени телесни зони(ерогенни зони), но могат да придружават различните дейности, на които се опират.
Това разнообразие от соматични източници на сексуална възбуда предполага, че сексуалният нагон не е изначално обединен, а най-напред е фрагментиран на частични нагони, чието задоволяване е локално(органно удоволствие).

Психоанализата показва, че сексуалният нагон у човека е тясно свързан с една игра на представи или фантазии, които определят спецификата му. В края на едно сложно и променливо развитие той се подчинява на първенството на гениталността и тогава се връща към присъщите за инстинкта устойчивост и крайна цел.

От икономическа гледна точка Фройд постулира съществуването на една-единствена енергия в превратностите на сексуалния нагон:  либидо.

От динамическа гледна точка той вижда в сексуалния нагон един необходим полюс на психичния конфликт: той е привилигированият обект на изтласкването в несъзнаваното.

Източник: " Речник на психоанализата "- Ж. Лапланш

"Прегенитален"

Прилагателно, определящо нагоните, организациите, фиксациите и т.н., отнасящи се към периода на психосексуално развитие, в който първенството на гениталната зона още не е установено.

Въвеждането на този термин в Предразположението към натраплива невроза съвпада с въвеждането на идеята за една либидна организация, която се изгражда под първенството на гениталните органи.
Известно е, че Фройд много по-рано разпознава съществуването на детски сексуален живот, предхождащ установяването на това първенство. Още в писмото до Флийс от 14.11.1897г. той говори за сексуални зони, които по-късно биват изоставяни; а в Три студии върху теорията на сексуалността той описва първоначално анархичното функциониране на негениталните частични нагони.
Прилагателното "прегенитален" е добило голямо разпространение. В съвременния психоаналитичен език то означава не само нагони или либидни организации, но и фиксации, регресии към тези ранни форми на психосексуално функциониране. Говори се за прегенитални неврози, когато такива фиксации са преобладаващи. Стигнало се е дотам прилагателното да се превърне в съществително или да се говори за "прегенитален" тип личност.

Източник :  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.-Б. - "Речник на психоанализата"  изд. "Колибри"