"Това са предимно елиминиращи се барбитурати:пентотал, несдонал, евипан, нарконумал, секонал и др. Лекарството се поставя венозн до появата на признаци на заспиване.
От гледна точка на психологията инжектирането е само подготовка. Тя "вдига бариерата" и позволява намесата на психолога. Прилаганият метод е силно повлиян от психоанализата. Наркоанализата в действителност е по-бързо средство за постигането на идеално състояние за психологическо въздействие:
а) тя изважда на повърхността отдавна забравена информация ( спомени от детството, преживени шокове в детството, семейна среда, изтласквания и т.н.);
б) позволява след това да бъдат групирани и хармонизирани тези вътрешни обстоятелства.
Недостатъци на метода
В случай, че вътрешният конфликт не е много дълбок, нито прекалено отдавнашен, наркоанализата постига забележителни резултати. Подобни случаи са наблюдавани по време на войната, когато с нейна помощ войници са извеждани от състояние на силен емоционален шок.
Ако конфликтът е дълбок, ако става въпрос за дългогодишна невроза, препядствията може да се окажат трудно преодолими. Съществува опасност наркоанализата да повлияе върху симптомите, а не върху дълбоките пластове(както при хипнотизма). Във всеки случай наркоанализата може да се окаже извънредно интересен помощен метод, позволяващ бързо да се открият дълбоките причини за дадено психическо заболяване.
Серумът на истината и полицията
Имаме ли право от морална гледна точка да прилагаме психоанализата върху престъпници? Можем ли да си послужим с нея, за да открием " психологическите подбуди" на заподозрения?
Един много сериозен въпрос, който може да има сериозни последствия.
Става дума за нещо принципно, за свободата на мислене!
Ето защо мненията са коренно противоположни, а прилагането на наркоанализата в съдебната медицина е силно оспорвано.
- По отношение на престъпника. Несъмнено познаването на дълбоките предпоставки(възпитание,семейна среда, унижения, подценяване, ощетяване) ни помага по-добре да разберем престъпното дейяние. Наркоанализата позволява да се осмислят психологическите отправни точки на местопрестъплението . Чрез нея ние можем да разкрием смътните подбуди, които ще останат неразгадаеми за разума. Наркоанализата е в състояние да разясни на самия престъпник това, което е извършил. Обяснението не означава непременно прошка. Но задълбоченото обяснение на едно престъпление често пъти ни поставя очи в очи с един психически болен човек. Тук на помощ идва пентоталът, който установява степента на наказателната отговорност. Да не забравяме, че между цялата отговорност и пълната безотговорност се нареждат степеннувано цяла гама полубезотговорности.
В тези случаи прилагането на психологическо изследване в дълбочина може частично да доведе до "превъзпитание" на субекта.
- По отношение на полицията . "Не съществува ли опасност (пита проф. Пиеделиевр), отваряйки по-широко вратата - всички знаем, че е важна първата крачка, - да свикнем с употребата на пентонала? Френското правосъдие трябва да остане миролюбиво; то трябва да се откаже от методите на насилие, които не са преодолени и досега , поне що се отнася до началната фаза на полицейските разследвания... Заподозреният се защитава както сметне за добре. Умът му е свободен. Никой не може да му заповядва. Начинът му на защита- това е той като лличност: умен или глупав, открит или потаен. Не е положил клетва и може да излъже. Съдиите го преценяват със съвестта си на свободни хора, с човешките си способности..."
Следователно наркоанализата в случая се отъждествява с насилие върху съзнанието. Но и психоанализата е такова насилие, защото има за цел да открие дълбоките причини, тласнали субекта към престъпление!
Отивайки още по-далеч, можем да заключим, че всеки акт на доверие е своего рода насилие над съвестта, тоест всичко зависи от едно-единствено нещо: съгласието на лицето.
- По отношение на полицейските методи. Подобно на хипнотизма, наркоанализата в някои случаи е могъщо средство за внушение. Ако се налага да се въздейства върху индивиди с психични отклонения, всичко е наред. Прилагането обаче на този метод в политиката може да накара нормални хора "спонтанно" да променят мнението си (небезизвестните "самопризнания"). Именно тук е опасността! В това, че модерната психология може да попадне в ръцете на политици, чиито хуманни чувства невинаги са извън подозрение! За съжаление, достатъчно добре познаваме "престъпленията в името на убеждения", знаем също така и за ужасяващите " лагери за идеологическо превъзпитание"! Подобни посегателства върху свободата на мисълта пораждат ужас у всеки човек. Нарккоанализата може да способства за разпространението на подобна практика."
Източник: "Фантастичните победи на ммодерната психология"- Пиер Дако
