Искам

И така, докато си наливах вино в чашата осъзнах как минава живота ми...минава неусетно, а аз седя и просто го изчаквам да изтече между пръстите ми...без капка съпротива.
Толкова много хора живеят по този начин...чакайки...
Чакайки живота просто да свърши, превъртайки го на бързи обороти, сякаш нямат търпение да се отърват от него...
Седнах на леглото, отпих глътка от виното и си зададох въпроса: Къде по дяволите се намирам аз в него и защо така търпеливо и смирено го изчаквам да отмине?... Защо?
Чрез болката човек израства, а през какво трябва да преминем, за да се усетим живи, пълноценни и щастливи....да усетим истинският му вкус...и защо толкова много се страхуваме да отпием от него?...
Чувствам се адски уморена...изхабена...разпиляна
...толкова уморена...
нямам сили да ритам срещу всичко, най-вече срещу себе си...не мога повече...не искам...

Не искам да чакам...искам просто да живея...истинска, открита и себе си...