И така...

И така...историята ми започна преди  много, много време...сякаш цяла вечност...през времето се губех и откривах, исках, копнях, мечтаех и умирах...безброй пъти.
Торнадо съм...от емоции...идвам и те помитам...със теб и себе си...до болка объркана...
Моят свят е толкова различен от твоя...нямаш и най-малка представа  колко...
Лесно е да си тръгнеш...трудно е да останеш, загърбваш ме и продължаваш напред...а аз оставам далечен спомен...подарявам ти част от себе си...пази си я, защото ще ти носи усещане за живот, промяна, пълнота...
Мразя моментите, в които съм толкова слаба, мамка му...толкова слаба...и мамка му, не искам да свършва...не искам...
Поглеждам в очите ти и виждам там, колко много приличаш на мен...или аз на теб...не искам да ме е срам и не искам да съм друга, защото тогава няма да мога да те усещам, разбираш ли...няма да мога...
По-объркана не зная дали съм била някога, затова ми прости...
Не чети сега, утре ще ти покажа, както ти обещах...
Искам да изживея с теб всичко, което някога, някой може да изживее на емоционално, духовно и вселенско ниво...нещо, което не може да се опише ...и го искам точно с теб...в сянка...и до болка истинска...

Без име...
Без дата...
Гола, блаженна  и твоя...