" Първичен психичен процес. Съществува единствено при непосредствено въздействие на обекта. След това престава да съществува. Отразява само отделните страни на предметите. Само външно видимите страни, но независимо от това са възможни обобщения. Образът е винаги по-беден от предмета в съдържателно отношение. Първоначално образът е неясен (аморфно петно ).
Способността към усещане има вроден характер, но и се развива. Независимо от формата си усещанията дават знания на човека и това разширява границите на неговата свобода. Жизнената дейност и самочувствие на личността предполагат цялостен поток от усещания иначе се получават аномалии.
-Сензорна депривация
-Сензорно свръхизобилие
Долен праг и горен праг на усетливост. Разликата между двата е зона на чувсвителност.
Праг на различаване. Това е най-малкото изменение, което се различава.
- Адаптация-игнориране на продължителното дразнене и изменение на чувствителността. Най-силна е за тактилните, температурните и зрителните усещания.
Най-слаба е за болка.
Взаимно влияние между усещанията
-Синкразия(скомина)-непоносимост към дразнител, който не застрашава живота ни.
-Сенсибилизация(чувствителност).
-Компенсация. Компенсиране за липса или недостатъчна функция на сетивен орган.
-Видове усещания. Зрителни, слухови, вкусови, обонятелни, тактилни, кинестатични и т.н."
Семинар - Тодор Гергов
Психология. Югозападен университет
Благоевград
