За онова място в душите ни

Там...под душа...горещата вода се стичаше върху мен, отмиваше сълзите...редувах студена и гореща вода.
Покривах лицето с ръцете си и плачех, това ми помагаше да преработя всички емоции бушуващи в мен.
Загубих представа за времето там вътре...имах чувството, че ще ми трябва цяла вечност, за да си върна баланса.
Вдигнах  лицето си нагоре към душа...струите се удряха в него, но в миг спрях да ги усещам.
Пренесох съзнанието си на вселенско ниво, намирах се в Безтегловност на място, което адски много наподобяваше Вселената...не изпитвах страх...беше тихо, спокойно...минах през някакъв обръч или нещо като дупка и се издигнах нагоре...тогава видях Тази Вселена...необятна....тъмно синя с безброи светли точици.
Именно тя ми помогна да овладея емоциите си, дори не ми беше необходимо да си поемам въздух...сякаш спрях времето...върнах си баланса...хармонията в себе си...и всичко беше любов...
Наистина нямам представа колко време бях вътре, спрях водата и се покрих с хавлията, попих капките по мен и облякох любимата си синя тениска на бели черти...доста широка  и много любима.
Легнах си бързо...затворих очи и те усещах...до мен...в мен..не тялом, а духом.
Кажи ми, енергиите имат ли памет според теб?
Защото аз те познавам...
Познах те, усетих те веднага...
След това напрежението бе толкова силно, че не можех да се задържа дълго близо до теб...сякаш във времето се напасвахме...докато усетих, че не мога повече, че е време...
И ето...плаках щастливо...искам да ти подаря най-съкровеното от себе си, защото искам да си щастлив, искам да го виждам в очите ти...щастливи, топли и спокойни...просто Ти...и до болка истински...

Искам

Изпих мартинито, което беше останало в бутилката...и си поплаках.
Прибрах се, погрижих се за всичко вкъщи, изкъпах се с гореща вода и изпих мартинито...и под душа плаках.
За първи път през целия си живот плаках като малко дете, но  защото съм щастлива...то това било страшно...особено, когато не си очаквал това щастие да те връхлети с такава сила.
Не знаеш колко съм благодарна, че го имам и те усещам и...
В паника съм, прости ми...прости ми, че понякога реагирам сковано или студено...просто винаги си бил ...знаеш...тук няма да го кажа...разбираш ме в многоточието...само ти...адски много ме е страх...затова реагирам идиотски понякога.
Само знай, че когато съм в прегръдките ти съм най-щастлива, толкова спокойствие ми даваш...ценя всеки един момент, всеки един жест...всичко.
С такова желание искам да ти подарявам душата си, защото знаеш как да я галиш...
Помни го!

Източник: "Жени"- Буковски

Pavell & Venci Venc' feat. Mihaela Fileva - Lyubov (Official HD)