Изпих мартинито, което беше останало в бутилката...и си поплаках.
Прибрах се, погрижих се за всичко вкъщи, изкъпах се с гореща вода и изпих мартинито...и под душа плаках.
За първи път през целия си живот плаках като малко дете, но защото съм щастлива...то това било страшно...особено, когато не си очаквал това щастие да те връхлети с такава сила.
Не знаеш колко съм благодарна, че го имам и те усещам и...
В паника съм, прости ми...прости ми, че понякога реагирам сковано или студено...просто винаги си бил ...знаеш...тук няма да го кажа...разбираш ме в многоточието...само ти...адски много ме е страх...затова реагирам идиотски понякога.
Само знай, че когато съм в прегръдките ти съм най-щастлива, толкова спокойствие ми даваш...ценя всеки един момент, всеки един жест...всичко.
С такова желание искам да ти подарявам душата си, защото знаеш как да я галиш...
Помни го!
Източник: "Жени"- Буковски
Няма коментари:
Публикуване на коментар