неделя, 2 април 2017 г.
Методология на пенитенциарната психология
"Изпълнението на наказанието лишаване от свобода поражда както затормозеност от едни, така и прикрита повишена агресивност сред други осъдени. Понякога тези два феномена са присъщи на конкретен лишен от свобода и се проявяват с оглед спецификата на определена ситуация от неговия пенитенциарен или постпенитенциарен период.
Според когнитивните разбирания "...съзнанието се активизира според нуждите и приоритетите на момента, т.е. от ситуационните изисквания..."
Тази когнитина постановка ни задължава да анализираме противоречивите и разнообразни въздействия, на които е подложено съзнанието на лишения от свобода, особено, когато той се намира в ситуацията на пренаселеност, при изостряне на материалните дефицити или ожесточаване на междуличностните отношения в затворническите групи и общности. От особено важно значение за консултативната и корекционната работа в пенитенциарните заведения е "...откриване на причини за грешки впознанието и поведението... и създаване на поле от алтернативи, между които да се прави избор".
Тези възлови компоненти на когнитивната парадигма поднасят цялостно разбиране за механизмите на ресоциализационния процес в условията на изтърпяване на наказание.
Той включва рефлексия на грешките в хода на познанието и реализирането на конкретни поведенчески актове, както и постепенното изграждане на развити умения за осъществяване на избор на правомерна алтернатива от наличните възможности.
" Последствията от наказанията в значителна степен зависят от нивото на тяхната строгост. Много строгото наказание обикновено води до временен ефект. В по-далечна перспектива по-строгото наказание даже поражда обратн резултат. За разбиране на това явление трябва да приложим теорията на когнитивния дисонанс, съгласно която , ако в психиката на личността възникне противоречие, дисонанс между две твърдения за едно и също явление, то веднага възниква тенденция за отстраняване на това неприятно състояние. Такава вътрешна мотивация предизвиква различни когнитивни и поведенчески процеси, с помощта на които личността често подсъзнателно се стреми да се освободи от дисонанса."
Механизмът на когнитивния дисонанс позволява да се обясни типичното сред затворниците самооправдание и редуциране на преживяванията за вина.
Изразеността на тези тенденции кореспондира с броя на предишните осъждания, продължителността на последната присъда и реалната тежест на извършените деяния.
Колкото повече криминален опит има конкретен правонарушител, толкова по-голямо е неговото самооправдание. В случая са налице две взаимно противоречиви твърдения.
Едното лансира тезата, че извършителят е виновен за деянието,а то може да бъде осъществено само от лош, недостоен човек. Според другото "Аз съм добър човек, поради което съм несправедливо и неправилно обвинен".
Фактически се отхвърля посегателството върху самооценката, самоуважението и се възстановява психологическия баланс, като се игнорира напълно твърдението, свързано с приписването на вина за извършеното.
Отмъщението, омразата и етикирането са важни компоненти на затворническите интеракции и субкултура, без чието разбиране трудно може да се осъществи намаляване на вредните им ефекти и проявления в пенитенциарни условия.
Когнитивната парадигма дава своя принос за регулирането им при изпълнение на наказанието лишаване от свобода."
Използвана литература: "ПЕнитенциарна психология" - Емил Маджаров
Издателство: Албатрос
Трябва? НЕ! Нищо не трябва!
Събудих се рано в Неделя, чувствах се отпочинала и заредена емоционално.
Станах от леглото и отидох до кухнята, бях забравила кафе машината включена от предния ден, усмихнах се...толкова мразя да чакам да изгасне лампичката.
Казват, че съм доста странна, аз също го установявам често...често мисля, задълбавам се в теми, за които хората нямат време, оставят ги за някоя отпуска през лятото, ако въобще имат време да бъдат насаме със себе си.
А това е толкова важно, да умееш да спираш и да се задълбочиш в дебрите на твоето подсъзнание, да прецениш къде си в момента и къде искаш да стигнеш.
Хиляди книги се изписаха за това какво ТРЯБВА да правим, за да бъдем щастливи.
А всъщност нищо не ТРЯБВА да правим, щастието няма схема, няма правила...не е графика.
Щастието е момента, когато не го търсиш и стремиш да постигнеш, щастието е в мига, в който се усмихнеш, защото няма да чакаш лампичката да угасне, щастието е в двете чаши кафе рано сутрин ЕДНА до ДРУГА на терасата / правилните чаши! /
Щастието е в очите на децата, признанието им, че си най-страхотния родител, защото даваш всичко от себе си, за да са спокойни.
Влизам в хола, стъпвам боса по паркета, само по потник и боксерки, с чаша кафе в едната ръка, оглеждам се в огледалото- рошава, сънена и усмихната.
От рафта с книги избирам една от моите, още един миг щастие...запътих се отново към леглото, пуснах си хубава музика и се отдадох на релакс.
Остават ми още 22 минути, в които трябва да помисля колко щастие ми трябва още.
Разбира се, че се шегувам, това са просто цифри...щастието няма време...правила...то просто се усеща...успееш ли да осъзнаеш това, никога няма да го изгубиш.
Ако случайно някога го изгубиш от погледа си, бъди спокоен….ще го намериш отново, защото ще знаеш как изглежда...и ще можеш да си го върнеш обратно…
02.04.2017
Диана
https://www.youtube.com/watch?v=CL6E4QluCGM
Абонамент за:
Публикации (Atom)