Надежда...копнеж...любов...многоточия...хиляди многоточия, сякаш в тях побираш цялата Вселена.
Страха у хората е по-силно от всяко друго тяхно чувство, опират се на него като на бетонен стълб и потъват в сянката му.
Коя ще е причината да останеш...коя да си тръгнеш...цената, която трябва да платим, за да се освободим от вътрешните си окови, затвора, който някой е изградил за нас от "любов" е жестока, но толкова да си струва да я платим...
Ресурса, с който можем да го сторим е в самите нас...имаме в изобилие в него, а го пазим за след нас...отива като чиста енергия във Вселената, без да сме я употребили правилно.
Защо ни е била тогава тя...каква полза е имало от нея...тя е като потенциала, ако не го развиваш, няма полза от това, че си го притежавал.
Израстването, промяната, трансформациите са болезнени...болката е равна на тази от разрезите с ножче за бръснене по средата на очите, за да могат да се отворят и да прогледнеш.
Но отминава толкова бързо, колкото и неприятното чувство, което усети, докато четеше този ред.
След това чувстваш лекота, чистота, хармония, като след прераждане.
Затвори очи за миг и погледни в себе си...какво виждаш там и харесва ли ти то...ако тъгата, самотата и чувството, че си толкова неразбран е повече от хармонията, спокойствието и топлината, знай, че съм тук...за да излекувам това...
Ще разбия оковите, ще изчистя прецизно раните и ще ги излекувам...с любов...
01.05.2017г
Диана
Страха у хората е по-силно от всяко друго тяхно чувство, опират се на него като на бетонен стълб и потъват в сянката му.
Коя ще е причината да останеш...коя да си тръгнеш...цената, която трябва да платим, за да се освободим от вътрешните си окови, затвора, който някой е изградил за нас от "любов" е жестока, но толкова да си струва да я платим...
Ресурса, с който можем да го сторим е в самите нас...имаме в изобилие в него, а го пазим за след нас...отива като чиста енергия във Вселената, без да сме я употребили правилно.
Защо ни е била тогава тя...каква полза е имало от нея...тя е като потенциала, ако не го развиваш, няма полза от това, че си го притежавал.
Израстването, промяната, трансформациите са болезнени...болката е равна на тази от разрезите с ножче за бръснене по средата на очите, за да могат да се отворят и да прогледнеш.
Но отминава толкова бързо, колкото и неприятното чувство, което усети, докато четеше този ред.
След това чувстваш лекота, чистота, хармония, като след прераждане.
Затвори очи за миг и погледни в себе си...какво виждаш там и харесва ли ти то...ако тъгата, самотата и чувството, че си толкова неразбран е повече от хармонията, спокойствието и топлината, знай, че съм тук...за да излекувам това...
Ще разбия оковите, ще изчистя прецизно раните и ще ги излекувам...с любов...
01.05.2017г
Диана
