"Една нощ един човек сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бог. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка едната била негова, а другата на Господ.
Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка и видял, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господ: "Господи, Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги до мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо тогава когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато си видял само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"
Източник: http://www.zentemple.org/shortstories/222-2011-03-21-08-31-01.html
