Жените като мен не са клише

"Жените като мен идват:
да те измъкнат от калта
да ти разведрят живота
да целуват страстно
да счупят ограниченията
да те потупат по рамото
да те научат да си луд
да ти скъсат чаршафите
да те накарат да живееш
жените като мен идват
те винаги идват от нищото
усмихнати и пълни с живот
готови за приключения
защото жените като мен
не са клише
***
Жените като мен си тръгват:
и ти оставят спомени
крадят съня ти
съжаляваш до болка
мислиш ги с усмивка
чакаш ги зад всеки ъгъл
молиш се да има поне още една
рухваш в сиво ежедневие
жениш се за скучна жена
учиш се да живееш спокойно
пиеш кафе всяка сутрин
и обръщаш повече внимание на белите завеси
жените като мен си тръгват
те винаги си тръгват в нищото
прибират се сами
и сами си ближат раните
защото жените като мен

Те… не могат да бъдат клише!"

 

Автор: Ивелина

 

Автор: Силвия Крумова

"Човешките оношения станаха все по-скучни. Трудно може да попаднеш на хора, които са чисти. Които споделят света си, такъв какъвто е. Които не се страхуват да говорят за болката си, за мечтите си, за страховете си. Всяка една мисъл и чувство, започнаха да преминават през голямото сито на страха. След което, от тях не остава и следа.
Аз съм човек, който се храни главно от емоция. Няма значение под каква форма - болка или любов. Харесвам и двете. Често съм споделяла, че съм мазохист, но по този начин задоволявам потребностите на душата си. За мен, в моя живот, тя е на пиадестал.

Много е важно някой да предизвика чувство в теб. Ако го направи, то значи е разкрил част от себе си. Бръкнал си е в дълбокото. Останалото е просто шум, вятър. Едно голямо нищо, от което не остава и следа. Очите, с които виждам света са различни от тези на повечето хора. Потребностите ми също не се покриват с техните. Годините нямат никакво значение, ако си малък в сърцето си. И ми става едно такова болно и тежко. И се питам, къде отидоха хората. Все по-малко ги срещам. Но все пак ги срещам. Броят се на пръстите на едната ми ръка, но ги има. И си говорим, и споделяме, разкриваме се, попиваме, растем. Усещането е дяволски различно след това. Чувство на пълнота. В теб се прокрадва желание да бягаш, да тичаш, да гориш. Да блестиш по-силно, по-ярко. Да си по-шарен. Да даваш. Кой знае, някой може да има нужда от цвят в своя живот. От теб, в своя живот. "

Силвия Крумова/ Silvia Krumova

Не се влюбвай в такава жена

""Не се влюбвай в жена, която чете, в жена, която чувства твърде много, в жена, която пише…
Не се влюбвай в образована, магична, луда жена. Не се влюбвай в жена, която мисли, която знае какво знае, а също така знае и как да лети; жена, уверена в себе си.
Не се влюбвай в жена, която се смее или плаче, докато прави любов, която знае как да превърне духа си в плът; особено пък в жена, която обича поезията (тези са най-опасните) или която може да прекара половин час в съзерцаване на някоя картина и не може да живее без музика.
Не се влюбвай в жена, която се интересува от политика, има бунтарски дух и изпитва огромен ужас от неправдата. В жена, която изобщо не иска да гледа телевизия. Или в жена, която е красива, независимо какво е лицето й или тялото й.
Не се влюбвай в жена, която е дълбока, забавна, неуловима и непочтителна. Не се влюбвай в такава жена.
Защото когато се влюбиш в такава жена, независимо дали тя ще остане с теб или не, дали ще те обича или не – от такава жена ти никога не можеш да се върнеш."

Марта Ривера - Гаридо

Искам старомодна любов - Силвия Крумова

Искам старомодна любов.
Искам любов, в която мъжът прави първата крачка. В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана. Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално - по-силен.
Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.
Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.
Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно – пласт, след пласт.
След пласт...  <3
Силвия Крумова