Срещнах своите зависимости в теб,
чрез теб аз отключих образа, създаван през годините в съзнанието си.
Затова съм толкова привлечена, обичаща...
припознах себе си в теб, затова ми е толкова трудно да се откъсна от присъствието ти, от личността ти.
И както самият Фройд е казал : "Всеки, който срещаме и избираме, вече съществува в нашето подсъзнание."
Схемите от детството ни се преповтарят във връзките ни.
Затова в края на почти всяка една наша връзка си казаваме:" Всеки път едно и също. Уморих се. Омръзна ми!"
Това е, защото не работиме върху процесите в себе си, а търсим причина и вина извън нас.
Стремим се да променяме другите, без да осъзнаваме, че промяната трябва да настъпи в самите нас.
За първи път ще публикувам психоанализ на самата себе си.Искам да наблюдавам процесите в себе си, след като вече това е в пространството и второ - мога да съм полезна за някого повече, отколкото предполагам.
След зададен ми въпрос "Можеш ли да визуализираш чувствата си и да им придадеш форма?"
Отговор и самоанализ:
" Голяма, кръгла , метална, графитено сива топка. Огромна е и е невъзможно да я помется.
То е нереалистично да се опитвам, но съм се фокусирала да го направя. Връщам се към разговора от предния ден с приятелка- за темата с майка ми.
Това поместване няма да ми донесе удовлетворение, защото това нне е моята мисия, моята цел.
Връщам се в детството, в стаята с нея, на бюрото пиша домашно.
Първи клас съм-стигнала съм почти на последния ред на перфектно изписани букви "а" и накрая греша. Тя яростно къса листа и започват отново, на нов лист. Разплаквам се и продължавам да пиша.
Не мога да продължа напред / със следващата буква/, защото не ми позволява.
Аз знам, че мога и без него, но той ме държи във въздуха и именно това ми причинява страдание.
Във въздуха съм - това е схемата, модела!
Мога да продължа и без него, защото имам ресурса да се справя/ не е нужно да доказвам на себе си/ , но оставам в онази ситуация / травмиращата/, защото той / тя не ме пускат.
Тогава не съм имала избор, защото съм била 1-ви клас за разлика от сега.
Защо избирам да оставам там и сега?
Имам нереалистични свръх изисквания към себе си / както с металната топка/.
Защо ми е нужно да я местя, като няма да се почувствам удовлетворена от това?
Изместила съм фокуса. Давам твърде сериозен ресурс там, където няма да намеря удовлетворение - от това, че съм доказала - от това, че съм поместила.
Защо е нужно да доказвам? Като знам какво съм и че мога?
- Ще преместя топката и дотам. Ще я преместя заради самото местене и ннищо повече.
Както и с писането- ще го направя, за да докжа, че мога, въпреки, че за себе си знам, че мога.
Ще започна отначало на лист, въпреки, че знам, е мога. Толкова е безсмислено да доказвам такова нещо, на някой, който повтаря своята си схема.
Извод: ! Използвана съм / употребена/ като инструмент за изпълняване на схемата на някой друг!
Чувствам се извисена. Влязох в друг портал - по-висок.
И аз седя в това. И смисъла да оставам се губи, защото другия не придава същото значение, каквото Аз!
"Аз" го написах с главна буква.
За да променя оставането във въздуха и "инструмент-а" за повтаряне на схемата на другия е нужно да се противопоставя!
Да кажа "НЕ".
Вече знам как работи механизма и как да го разчупя.
Противопоставяне и отстояване на себе си! "
Приветствам Ви да не ви е страх да ровите надълбоко в душите си, защото именно там се крият всички отговори за Вас, живота ви, любовта, семейството...за цялото Ви съществуване.
Излизайте смело извън зоната си на комфорт, за да надграждате, усъвършенствате, променяте.
Тогава ще намерите истинският смисъл на вашето съществуване и това, какво е щастие.
28.04.2019г Диана Димитрова
