"- Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
- Кой е?
- Да обречеш душата си да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната дарба да оправдават положението. Години! След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад' тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях - да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и от радост. Такъв човек е най-болен."
из "СТОПАНКАТА НА ГОСПОД"

IQ

Концепцията за коефицента на интелигентност няма нищо общо с мъдростта; той е едно чисто техническо понятие. Така например Гьоринг е имал висок коефицент на интелигентност, но във всеки съществен смисъл е бил глупак. И съвсем положително е бил зъл човек. Ние не смятаме, че има вреда от обособяването на специфичното понятие за висок коефицент на интелигентност. Единствената беда е, че в една психология, която се ограничава по този начин, заради него биват пренебрегвани по-важните теми като мъдростта, познанието, самопознанието, разбирането, здравия смисъл, правилната преценка, защото формално  погледнато той е по-удобен. За хуманиста, разбира се, той е във висша степен дразнеща концепция.

Ейбрахам Маслоу