"До невроза води неудовлетворената потребност на човека да изпълни със смисъл своето битие- в - света, поражението в борбата му да вложи възможно най-голям смисъл и да реализира възможно най-много ценности в живота си.
Днес чувството за безсмисленост изпреварва чувството за непълноценност в етиологията на невротичните заболявания. Според нас неосъществяването на потребността на човека да изпълни максимално със смисъл своето битие-в-света може да бъде не по-малко патогенно, отколкото инкриминираната от психоаналитиците сексуална фрустрация, т.е. незадоволяването на половия нагон.
Трябва да имаме предвид обаче, че дори в случите, когато сексуалната фрустрация е на преден план на заден план винаги се открива екзистенциална такава: напразния стремеж на човека към максимално осмисляне на битието-в-света, което би направило живота му достоен да се нарече живот.
Само в екзистенциалния вакуум избуява сексуалното либидо.
Днес ролята на екзистенциалната фрустрация е по-важна от когато и да било.
Страхуваме се обаче, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за екзистенциална фрустрация.
Нейните последствия приемат за нас формата на вътрешна празнота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът на битието-в-света и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени."

Виктор Франкъл

"Човекът като духовно същество не само се противопоставя на света- както на вътрешния си мир, така и на заобикалящата го среда,- но и заема по отношение на него определена позиция; че винаги по някакъв начин се "отнася" към света и че  това отношение е свободно/.../

Онова у човека, което се противопоставя на всичко социално, телесно и дори душевно, се нарича духовно. По определение само духовното у човека е истински свободно.
Духовната личност е онази част от човека, която винаги и при всички обстоятелства е готова да се опълчи!
Към способността на човека да се извиси над нещата се отнася и възможността да се издигне над самия себе си.

Човек решава "сам за себе си"; всяко решение е собствено, а всяко собствено решение  е самоизграждане.
Докато аз градя съдбата си, личността, която съм, формира характера, който притежавам. С други думи, така се оформя личността, която ще стана.
Но всичко това означава не друго, а следното: аз не само действам в съответствие с това, което съм, но и ще стана такъв, какъвто ме направят моите дела."

Виктор Франкъл

Добре съм

ЧАТ

Питаш как съм.

Добре съм.

Не спирам да мисля за теб.

Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.

Да карам бързо, за да имаме повече време,

да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,

да те целуна,

да те прегърна,

да изслушам какво си правила днес,

да си сготвим,

да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,

да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,

да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,

да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,

да наглася лаптопа и да пусна сериала,

да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,

да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,

да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,

да си легнем един до друг,

да правим любов,

да си лежим и просто да се гледаме,

да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,

да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,

да не помръдна доста дълго, въпреки това,

да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,

да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,

да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,

да се събудя до теб.

Стоп.

Изтривам всичко.

Питаш как съм.

Добре съм.

Ти как си?

Д.Калбуров

Сънищата

Сънищата ни разхождат из тайнствения лабиринт на нашето подсъзнание и ни разкриват невероятна информация от дълбините му.
Трудната задача е да пренесем нашите страхове, блянове и надежди в светлата и достъпна за на съзнанието.
Гледайки на съновиденията не като догма, а като отворена книга към един пищен и тайнствен свят, ние ще черпим от тях мъдрост и проникновение.
Добре дошли във вълшебната вселена на сънищата!

Важно е да се вземе под внимание самото тълкуване на даден сън. Изхвърлете съновниците си от рафта с книги.
Всеки сън е строго индивидуален и е нужно да се тълкува правилно с помощта на подбрана психологическа литература.
С правилно тълкуване пред нас ще се разкрият невероятни неща от нашата същност, качества и черти. И това винаги ще работи в наша полза.

Да разгледаме сънищата с падане или вадене на зъби.
В повечето съновници това означава смърт на близък, което всява безпочвена паника  и безпокойство у сънувалия подобен сън.
Загубата на зъби може да се тълкува по различни начини, вземайки под внимание първо самият човек, неговия начин на живот и емоционалното състояние  около този период.
Ако откривате паднали или развалени зъби, това може да е знак, че не се чувствате достатъчно привлекателни , липсва ви достатъчно енергия.
Да не се чува това, което казвате, невъзможност да защитите мнението си.
Страх или несправяне с публични изяви.
Липсата на зъби може да ви подсказва, че не получавате това, което желаете.
Не сте удовлетворени в някой аспект от живота ви. Нещо ви липсва.
Загубата на зъби може да предвещава край на една фаза или важен етап от живота ви и начало на друг.
По този начин "краят" може да се тълкува като "смърт" на един етап и "начало"  или "раждане" на нов етап.
В зависимост от съня, може да е израз на вашите страхове и несигурност. Невъзможност да изразите вашите чувства, защото ви е страх да не изгубите важен човек или работна позиция.
Падането на зъбите олицетворяват цената на мълчанието.
Това може да ви подскаже, че е нужно да отстоявате мнението и позицията си в ежедневието си.
Нужно е да бъдете по-смели и решителни.

Автор: Диана Димитрова
Използван източник: "Сънища - Тайните на подсъзнанието".

Кратка история за страха и любовта

Кратка история за страха и любовта.

Настъпи полунощ, свещите догаряха бавно, събрали спомени от близките часове. 

В хижата нямаше никой друг, освен тях двамата.

Бяха се разбрали да пренощуват там, далече от всички и всичко.

Забързаното ежедневие, непрекъснатото звънене на телефоните и всички ангажименти, които наистина можеха да подлудят човек.

Беше тихо и уютно, единствено меката светлина от запалената камина осветяваше стаята.

Тя се бе отпуснала на гърдите му и слушаше ударите на сърцето му. Той почти заспиваше, когато чу в ухото си:

" Ще ми липсваш"...

Отвори очи и я погледна озадачен. Защо го казваше това, нали всичко бе толкова хубаво.

Тя го обичаше, той нея също.

Имаха връзка от три години. Да-връзка, но тайна.

Много си приличаха, по енергия, по мислене , по топлина...

Но се различаваха само по едно.

Тя нямаше никого, освен него. Той-имаше жена, която не обичаше и от която се страхуваше.

- "Планината е хубаво място за хора, които се обичат и именно поради тази причина ние сме тук" - прошепна той.

Целуна я по челото и я притисна до себе си.

Колко обичаше да бъде в прегръдките му. Тогава се чувстваше най-истинска.

Не след дълго усети, че той спи, за разлика от нея.

Стана и отиде на коженото канапе до камината. Взе лист и химикал.

Първите сутрешни лъчи се прокрадваха през завесите, когато той отвори очи, очаквайки да се наслади на спящата си любима преди тя да се събуди.

Но видя само празна възглавница с лист хартия върху нея.Взе го и започна да чете.

-"Прости ми, любов. Прости, че съм изтощена от това криене. Ако за миг можеше да погледнеш в душата ми , щеше да разбереш, че искрата надежда да сме заедно наяве беше погълната от цялата тази огромна тъмнина и празнота, която така царствено се е настанила там...вътре в мен. Дълбоко и болезнено.

Нямам сили, нямам надежда, нямам време...

Твоят страх е по-голям от мен, от теб, от вярата и явно от любовта ни.

Отивам си, оставям те...давам ти цялото време за теб и нея. Да си върнете любовта и да се обичате, да бъдете щастливи. Нещото , което ние с теб не успяхме да постигнем.

Винаги ще те обичам, някъде там далеч.

Аз изгубих и трябва да се примиря с това, трябва да го приема и да продължа по своя път. Сбогом."

Той беше вцепенен от прочетеното, времето спря, дишането му също.Точно в този миг усети силата и последствията на неговия страх, който цареше над връзката им през цялото време.

По някое време успя да стане от леглото, набързо събра вещите си и си тръгна. От хижата, безвремието, от студа, от себе си...

През целия път в главата му се въртяха спомените с нея, любенето, очите й, обичта, която му даваше винаги, усмивката й, нежността и топлината й.

Прибра се до входа,вече мъртъв...отвътре...празен . Позвъни на вратота, жена му отвори и го погледна.

Беше сложила безкрайно грозната и изкуствена усмивка, която винаги носеше със себе си.

За първи път той не успя да й отвърне със същото.

За първи път осъзна в какъв фалш са обагрени дните му.

Събу се и отиде направо в банята, искаше да си вземе душ и да отмине болката, надявайки се това да е просто лоша шега.

Пусна горещата вода и остана там час, под душа, със себе си. За първи път плачеше, за нея и за това, което тя му беше подарявала в продължение на три години.

Подсуши се, облече каквото му попадна пред погледа и отиде в хола, седна на дивана и пусна телевизора.

Тя обичаше да го обсебва и не пропусна и миг, взе дистанционното и седна до него, като използва отново своята заучена манипулативна техника, прехвърляйки програмите уж избирайки нещо, което на него му се гледа.

Тя винаги действаше по този начин за всичко. А той от своя страна оправдаваше ситуациите пред себе си, обличайки ги в нереално хубави оправдания, за да може да оцелее. 

До днес.

Тя му говореше поредните безсмислени неща в продължение на цяла вечер. Докато в един миг той се обърна към нея и видя какво бе изгубил.

Дните му минаваха монотонно и безсмислено. Работеше непрекъснато, за да забрави, беше като робот. На работа и вкъщи.

Минаха се шест месеца в безсмислие и празнота.

Не измина и ден, в който да не мисли за нея.

Една съботна сутрин реши да се поразходи сам. Излезе с колата към 10:00ч, спря на една бензиностанция да си вземе кафе и продължи нагоре по пътя. Отиваше там, където се разкриваше целия град пред него.

Не след дълго стигна до мястото, заключи колата и се запъти към хълма.

Гледаше в краката си, докато вървеше, отново замислен и тъжен. Загубил...

Точно,когато пристигна на мястото вдигна очи, за да погледне тази невероятна гледка и се натъкна на нещо неочаквано и още по-бленувано.

Позна я в миг.

Тя седеше там, с гръб, и гледаше напред.

Точно в този миг всичко в него се преобърна.

Застана до нея, тя се обърна и го видя. Беше удивена. Точно в този миг всичко приключи. Точно в този миг всичко беше ясно...и за двамата.

Потъваха един в друг. Умираха и се раждаха. Говореха без думи, с душите си, с очите си, с енергията си.

Той се изправи и я попита:

- "Вярваш ли ми?"

-" Да" , отвърна тя без да се замисля. Незнайно защо. Само това успя да каже, само това искаше да каже...

Той взе телефона  и набра жена си.

- " Искам да се разделим. Не съм щастлив с теб и това е окончателното ми решение. Дори не сметнах за нужно да се прибера и да говоря с теб. Достатъчно отлагах".

Затвори телефона. 

-"Никога повече няма да те пусна."- прошепна той.

За първи път от години насам усети, че е направил най-правилното нещо. 

За първи път от години насам се усети жив, себе си и истински.

12.01.2020

Dianne Dimitroff