Типовете характери и тяхното отношение към сексуалността

Шизоиден характер: Отбягва сексуалността, за да поддържа съня непроменен, или се отличава със силна и непотискана сексуалност, но откъсната от Аза-а.

Орален характер: Недиференцирана сексуалност, откъсната от емоцоналността, инструментална, за да си гарантира по инфантилен начин подкрепата.

Мазохостичен характер:  Силна, но озаптена сексулност:"...ако се отпусна, ще се поддам на емоциите", садизъм.

Психопатен характер: Инструмент на властта върху Ти, манипулативна, контролирана сексуалност.

Ригиден характер: Недоверие; приспособяване към правилата; люов= секс; отричане на емоционалността, на страстта/страх да не се подведе и да не излезе от схемите = страх от кастрация/.

Хармонията в двойката предполага способността да изпиташ многократно истинско удоволствие и пълноценно сексуално задоволяване със същия партньор.

Източник: "Човекът в чекмеджета:- Валдо Бернаскони

Фиксиране върху травмата.

"Всяка невроза включва фиксация, но не всяка фиксация води до невроза, съчетава  се с невроза или възнниква от невроза. Най-характерен пример за емоционално фиксиране върху нещо минало е скръбта, при която изцяло се обръща гръб на настоящето и бъдещето.
Но дори и за лаика е ясно, че скръбта ясно се отличава от неврозата. Има обаче неврози, които могат да се определят като патологична форма на скръб.
Самите натрапливи представи и импулси не са несъзнавани, така както и извършването на натрапливото действие не може да убегне на съзнателното възприятие. Ако не бяха проникнали до съзнанието, те не биха се превърнали в симптоми. Но техните психични предпоставки, които разкриваме чрез анализа, взаимовръзките, в които ги поставяме при тълкуването, са несъзнавани поне дотогава, докато с помощта на психоанализата не накараме болния да ги осъзнае.
Възникването на симптома е заместител на нещо друго, неосъществено. Нормалното би било дадените душевни процеси да се развият до такава степен, че съзнанието да научи за тях. Това не е станалои от прекъснатите, смутени по някакъв начин процеси, останали неосъзнати, е произлязъл симптомът. Следователно получило се е нещо като замяна.
Ако терапията успее да върне разменените неща по местата им, тя е изпълнила задачата си."

"Въведение в психоанализата: - З. Фройд