"- Стигнеш ли до кръстопът, сине - каза Демир на Богомил веднъж, - забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам. Като табела без посока я остави да стърчи, като незавършен кръст върху пресен гроб. Като гръмоотвод. Приседни, но не за да помислиш. Щом вече си на кръстопътя, значи сам си го извикал и знаеш накъде да поемеш още преди да си пристигнал. Приседни, помълчи, за да благодариш. И после тръгвай. Без да се подпираш. Ако пак стигнеш до същия кръстопът и си видиш забитата тояга, не се обвинявай. Не посоката е била грешна, а ти си имал нужда да се повъртиш в кръг. Човек винаги стига до един и същ кръстопът различен."

"Живот в скалите" - Мария Лалева

🍃" Ми ке боледува, оти заради децата се влачите с години беэ любов эаедно. 🍃И тровите, тровите около него. 🍃А децата са като антени, като сюнгери, чисти, чисти... 🍃И сичката ви нелюбов попиват, и сичката ви лъжа. 🍃И кога им река: "От вас е болно, прошка да му искате. 🍃И от Бога прошка да молите, дека детето си затривате!", они крекат като жаби: "🍃Ма ние го обичаме"...

🍃Арно, викам, вида, дека го обичате, кой си не обича детето, ма вие не се обичате веке, ви думам! 🍃Ако се разделите с добро, с уважение, по ли малко ке го обичате? 🍃”Ма оно ке страда ного, ако се разделиме", ми отговарат. 🍃Е, па сега малко ли страда, питам. Они траат. 🍃Думам им: "Нещастните хора, пияниците, болните от нелюбов ора щастливи и здрави деца немат".

🍃

А они ми се сръдат. 🍃Човеко се е сърдит на истината. 🍃Не му понася. 🍃И дошел при мене да го излажем, дека с билки и доктори може да му се излекува болестта на душата. 🍃Ми не може, Боже. Душата се лекува с любов и вера. И с истина. 🍃Ти сам ако си ги не дадеш, и Бог не може да ти помогне.

🍃Ората не могат да разберат, дека требе да са заедно само докат любовта е с них. 🍃Ошла ли си е от единийо, ошла си е от двамата. И тогава требе да се разделят , та да спасат детето. 🍃И себе си така да спасат от болести, и душите си от мъки."

Ванга P.S. Източник: интернет, снимка: интернет

5 характера - 5 вида невротичност. Кой е твоят?

Проф. Валдо Бернаскони създава теория за 5-тте вида невротични характери, формирани подади неудовлетворени потребности в разлличните фази на детското развитие от 0 до 7год.

Те се проявяват в по-леко или по-силно изразено патологично  пповедение, което съпътства целия жизнен път на човека:

ШИЗОИДЕН ХАРАКТЕР:

Периода на формиране на шизоидния характер е след раждането, до четвърти- шести месец. Травмата е от отхвърляне. Получава се при отделяне на бебето от майката / оставено за осиновяване, престой в кувьоз и др./ или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото.

Човекът  с шизоиден характер е интровертен, с богат вътрешен живот, но изолиращ се от външния свят. Харесва самотата и самотните занимания. Изолирайки се от другите, той несъзнателно се защитава от тяхното отхвърляне. Той е убеден, че ще бъде отхвърлен, поради това, че не е достатъчно добър. Дълбоко в себе си вярва, че другите ще го наранят, ще го критикуват и лишат от внимание, любов и приятелство.

Инстинктивно търси самотата, защото ако получи много внимание, той се страхува, че няма да знае какво да прави с него.

Незабележим, мълчалив и пасивен. Ако се почувства прекалено обичан инстинктът му е да избяга, защото тази любов го задушава. Не обича да бъде докосван, тъй като не е бил гушкан като малко дете. Хората с шизоиден характер имат духовна насоченост, интересуват се от абстрактни неща, често са силно религиозни.

Енергетиката и сексуалността са слабо изразени. Предразположението е към депресии.