неделя, 4 юни 2017 г.

...

В дълбоките води

Седя и си правя равносметки, пия първото си кафе за деня...ще си направя още едно, за да отмине главоболието от мартинитата от миналата вечер.
Вече навлязох надълбоко и зная, че няма връщане назад...усещам силата на дълбоката вода.
Искам да ти давам, подарявам...да се наслаждавам на времето ни заедно и да не мисля...
Прибрах се в пет сутринта с усещането, че ме чакаш в леглото...пиша тези неща тук, защото няма кога да ти ги кажа.
Знай, че мога да излекувам всичките страхове в теб...довери ми се...споделяй ми...мога да те направя свободен...истински свободен.
Ако успееш да вникнеш в смисъла на думите ми, ще разбереш наистина какво си за мен...
Изключителна рядкост са хората, които желаят свобода за другия, защото тя дава криле и носи несигурност.
А аз искам това за теб, дори и някога далеч, аз искам да видя вътрешната ти свобода. Това ще ми донесе удовлетворение и съм готова да платя тази цена, защото ти го заслужаваш.
Искам да те видя лек отвътре.
Очите ти...не знаеш колко много говорят...на мен...изразителни и топли.