Мисля, че успях да го съхраня...малка и черна кутийка е, но върши чудеса. Досущ като магическа пръчка, която ти дава надежда...надежда за утре, надежда за капките любов, стичащи се по крехката повърхност на безвремието.
Времето и пространството са илюзорни...за мен...наречени с определения от някого, който е искал те да придобият логичен облик...такъв, който ще е разбираем за нас. Именно за да ни съхрани, за да не полудеем...така е и с чувствата. Хората често дават определения, лепят етикети, за да е лесно за възприятията им. Инстинкт за самосъхранение на чувствата, които уж трябва да преминат през краткия ни живот. А никой сякаш не осъзнава, че те не умират с нашето тяло. Просто ние сме им спътници, които почти никога не успяват да осъзнаят мисията на своето съществуване...почти никога...вечност...кръговрат...безвревие...носталгия...свобода...безкрайност...
07.07.2016/Dianne/
