Обобщение

"Основните извратености, които разгледахме (хомосексуализъм при мъжете, хомосексуализъм при жените; мазохизъм, садизъм, фетишизъм, бестиалност и т.н. ), представляват само малка част от многобройните абнормни* състояния. Те може да съставляват основата на дадено поведение и да ръководят постъпките на даден индивид. Нормалната и хармонична сексуалност е рядко срещана в чистия си вид. Защо? Защото зависи от цялостното равновесие на личността и защото срамът, който изпитваме, когато става дума за пола, само благоприятства пораждането на подобни извратености.
   Сексуалността е най-деликатното човешко поведение. Тя изисква интелигентност, уравновесеност, вътрешна освободеност и щедрост. Един слабохарактерен човек може да извърши големи дела, но никога няма да успее да се отпусне и да се осъществи сексуално. Чувството за малоценност ражда понякога велики "ръководители", защото именно поради това чувство човек се стреми да се издигне. Но този "могъщ" човек си остава плачевен в половия си живот.
   Добре осъзнатата сексуалност е проста, защото произхожда от човек пречистен и отхвърлил вътрешните си проблеми. Тя трябва да бъде алтруизъм* и уважение. Да се освободиш от егоизма, означава вече много. При психологичните разстройства няма алтруизъм. Много жесток закон, но закон...Това ни показва, на първо място: истинска сексуалност(и любовта) изискват състояние на непрекъснато вътрешно равновесие. То се постига чрез освобождаване от комплексите, изтласкванията, страха. Не може никога да има истинска сексуалност, докато съществува вътрешен страх. Може да има търсене на сигурност, на закрила или обратното, агресивност, но не може да има любов. Невротизираният човек винаги остава извън уважението, защото е съсредоточен върху себе си.
   Сексуалният морал се свързва с чистотата и с добродетелта.  Един дълбоко чист човек не може да бъде засегнат от злото, защото вътрешната му чистота го прави недосегаем. Две чисти човешки същества, свързани с истинска любов, не могат да бъдат неприлични, каквото и да правят. Но истинската чистота изисква морални и психически качества.
   Да живееш в чистота, значи, да живееш в хармония, следователно в атмосфера на истина, което автоматично означава да живееш с повелите на морала. Но не морал, наложен от другите, не морал, породен от страх от наказание или желание за награда, а морал дълбок, породен от постигнатата цялост и вътрешна радост. Хармоничният човек не върши зло, защото душевното му състояние го прави неспособен на подобно нещо. Интуицията и инстинктът с в съгласие с разума. И този човек, подчинявайки се на дълбоко залегналите у него ритми, преоткрива великите истини на света..."
 
Алтруизъм*-принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии. Алтруизмът е антоним на егоизма.
Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.
Спорно е съществуването на "истинския" алтруизъм, някои мислят, че е измислица, други вярват. Психологическият егоизъм предполага, че актът на споделяне, помагане или жертване на нещо може да бъде описан като истински алтруистичен, тъй като този, който го е направил може да получи съществена награда под формата на лично удовлетворение. Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".

Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Садизъм

" Садистът обича да причинява страдания на мазохиста, който пък обича да страда. За да може да се задоволява полово, садистът има нужда да причинява или да наблюдава страдание.
Той може да наложи това страдание на човешкото същество(от същия пол или от другия), на животно, на дете и т.н. Често пъти садизмът е съпътстван от хомосексуализъм или от бестиалност*. Някои видове садизъм са много сложни и могат да бъдат разгледани само отделно.
   Садизмът, както и мазохизмът, е физически и душевен. Той се изразява в удари, осакатявания, изгаряния, убождания и други мъчения, които могат дори да причинят смърт. Или морално в : обиди, унижения и пр. Понякога е достатъчно само да се симулира. Наблюдават се две основни форми на садизъм:
   1. Дребен садизъм. Задоволяването се постига чрез най-обикновено припомняне на сцени на жестокости или чрез симулиране на мъчения. Този случай е извънредно разпространен. Той е илюстриран в произведението на маркиз Дьо Сад, откъдето впрочем идва и наименованието му.
   Флагелацията* се числи също към дребния садизъм. Насладата идва от ударите с камшик, нанесени на партньора(ката).
   Убожданията влизат също така в тази категория. Садистите, практикуващи този вид садизъм, имат игли или малки шила, с които бодат жените, възползвайки се от блъсканици или стълпявания на много хора.
   2. Истински садизъм. За щастие, не толкова често срещан. Сексуалното задоволяване изисква действително извършване на много жестоки постъпки. Има случаи, в които тези жестокости стигат до убийство, което може да бъде последвано от разни други извратености:насичане на тялото на парчета, антропофагия* и пр.
Истинските садисти винаги страдат от някаква налудност. Знаем някои прочути имена като тези на Джак Изкормвача и Жил дьо Ре."

Бестиалност *- тоест извършване на полов акт с животни:крави, големи кучета и др. Среща се както при мъжа, така и при жената. Понякога е породена от психически смущения; болният изпада в животинско състояние случайно, без да се стреми съзнателно към него. Среща се също при хора на много ниско интелектуално ниво; при тях се явява като "заместител" на нормалния полов  акт. Съществува сред туземците в Африка, при селяни, които живеят изолирано, и т.н.
   Тази "извратеност"  се среща също така и при неуравновесени субекти, при стеснителните, при презадоволените сноби. Случва се бестиалността да е свързана  с различни налудни идеи или в съчетание с други полови отклонения като садизъм, мазохизъм и т.н.

АНТРОПОФА`ГИЯ ж. Книж. Чо­ве­ко­я­д­с­т­во, лю­до­е­д­с­т­во.


Източник:" Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Мазохизъм

"Наименованието  идва от името Захер Мазох, немски писател, който възхвалявал екзалтирано тази извратеност в книгите си. При полов контакт мазохистът може да получи удовлетворение  само чрез страдания, удари, мъчения, шибане с камшик и т.н. Или чрез " психически" мъчения: унижения, презрение, обиди, робско отношение и пр.
   Съществуват много степени при тази полова извратеност. Желаното страдание може да е физическо или морално; то може да е плод на въображението на мазохиста; в такъв случай той моли партньора си да симулира издевателства:
   Примери:
- Х. може да постигне полово задоволяване само ако си представя, че жена му е високомерна херцогиня, а той -  бичуван лакей... Тук имаме случай на въображаем мазохизъм и същевременно на "душевен" онанизъм в съпружеските отношения.
 - Y. стига до полово задоволяване само когато партньорката му държи камшик в ръка и го доминира, заставайки над него. Няма нужда да го бичува, достатъчен е само символът на бича, а останалото е въпрос на въображение.
 - Z. иска от партньора си мъж да го връзва и да го третира като "долен роб". Тук имаме хомосексуализъм с добавна на мазохизъм и т.н.
   Трябва да отбележим, че мазохизмът се среща както при мъжете, така и при жените. Мазохистът лесно си намира партньор садист, който да го задоволява."


Източник : " Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Хомосексуализъм при жените

" При жените хомосексуализмът се проявява в полови контакти с други жени(например взаимно мастурбиране.). Този хомосексуализъм се нарича още и лесбийство или сафизъм (тъй като този вид контакти са били разпространени сред жените от остров Лесбос, родината на поетесата Сафо...).
   И тук хомосексуализмът може да бъде биологичен. Касае се за жени-мъже, груги, едри, верилни, понякога дори с мустаци, които действат по мъжки и мислятпо мъжки.
   Но най-често се касае за психологическо явление.
При хомосексуалистката, станала такава поради психическа нагласа, се наблюдава омраза към мъжа, предизвикана от всевъзможни причини. Тя отказва да се подчини на "мъжките закони"... и търсидруга жена.
   Или психически се превръща в мъж; в такъв случай тя е активната страна и играе мъжката роля. Или остава пасивна и партньорката й представлява мъжът...но без да притежава омразните черти, присъщи на мъжете.
   Виждаме, че психическият хомосексуализъм е симптом за невроза; той представлява само една компенсация или още по-лошо, тъй като лесбийката е неспособна да обича другия пол...
   "Женските двойки" са изключително разпространени.Резултатът е  много страдания, мании и ужасна ревност."


Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" -  Пиер Дако

Хомосексуализъм при мъжете

" Хомосексуалист е този, който предпочита полови контакти с представители на собствения си пол(млад мъж или момче). Това предпочитание може  да е пълно:мъжът е в състояние да контактува полово само с други мъже(или момчета). При това положение жената изобщо не съществува за него.
   Хомосексуализмът може да бъде относителен:в такъв случай има някаква склонност,  тласкаща го към другите мъже; той може и да се ожени, да има деца и на пръв поглед да води нормален полов живот. Но при всяко положение в поведението му винаги се проявява някаква хомосексуална наклонност.
Съществуват две основни форми на хомосексуализъм:
   1. Биологичен хомосексуализъм. Погледнат външно, мъжът притежава всички белези, характерни за пола му. Въпреки това физически той е по-близо до жената, отколкото до мъжа. Реагира като жена, мисли като жена, има подчeртано женски вкусове и т.н. Следователно този вид хомосексуализъм е нормален,ако разглеждаме физическите фактори, които го обуславят. Единствената възможност е евентуална хирургическа намеса, която би могла да даде на този човек пола, към който той действително принадлежи.
   2. Психологичен хомосексуализъм. Той е най-разпространен. Често пъти се състои в спиране на половото и психическото развитие. Коя е причината, способна да накара някой мъж да се насочи полово към друг мъж вместо към другия пол? Най-общо отговорът  може да бъде следният:хомосексуализмът е разстройство на цялата личност(като всяко друго полово смущение). Хомосексуализмът е само определена изява на липсата на психическо развитие. Най-често срещаните причини са: чувство за малоценност, омраза към жените(породена от някои обстоятелства или от възпитанието); всичко, което може да накара момчето  да се страхува от жените; всичко, което може да феминизира момчето(доминиране, авторитарност, потискане, чувство за малоценност и т.н.)
    Хомосексуализмът е форма на полова импотентност. За мнозинството от хомосексуалистите партньорът  мъж представлява жена... с предимството, че не е жена; тоест създание, което той смята, че ненавижда. Някои хомосексуалисти приемат аномалията си без външни страдания. А други, какъвто бе случаят  с Андре Жид, се превръщат в нейни защитници.
   Но много често хомосексуалистът е истински обсебен. Той страда от склонностите си, срещу които моралът и волята му са почти безсилни.
Съществуват книги, понякога сърцераздирателни, показващи, че някои хомосексуалисти изживяват вътрешни драми с неподозирана сила. А чувството, че са презирани и отхвърлени, само засилва терзанията им.
   Извън това съществуват и "случайни" хомосексуалисти.Подобни прояви се срещат често, когато дълго време са лишени от жени (казарма, изоравителни домове, затвор и т.н.). Този вид крие опасност: да се превърне в навик, особено ако субектът е млад и предразположен към невроза.
   И накрая, хомосексуализмът се проявява при сноби, които преследват "редки усещания", при епилептиците, при наркоманите и т.н.
   Истинският хомосексуализъм често води до сантиментални усложнения при партньорите:жестока ревност, често срещана и маниакална  в някои случаи, водеща до насилия, дори до убийства."


Източник:" Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако