Обобщение

"Основните извратености, които разгледахме (хомосексуализъм при мъжете, хомосексуализъм при жените; мазохизъм, садизъм, фетишизъм, бестиалност и т.н. ), представляват само малка част от многобройните абнормни* състояния. Те може да съставляват основата на дадено поведение и да ръководят постъпките на даден индивид. Нормалната и хармонична сексуалност е рядко срещана в чистия си вид. Защо? Защото зависи от цялостното равновесие на личността и защото срамът, който изпитваме, когато става дума за пола, само благоприятства пораждането на подобни извратености.
   Сексуалността е най-деликатното човешко поведение. Тя изисква интелигентност, уравновесеност, вътрешна освободеност и щедрост. Един слабохарактерен човек може да извърши големи дела, но никога няма да успее да се отпусне и да се осъществи сексуално. Чувството за малоценност ражда понякога велики "ръководители", защото именно поради това чувство човек се стреми да се издигне. Но този "могъщ" човек си остава плачевен в половия си живот.
   Добре осъзнатата сексуалност е проста, защото произхожда от човек пречистен и отхвърлил вътрешните си проблеми. Тя трябва да бъде алтруизъм* и уважение. Да се освободиш от егоизма, означава вече много. При психологичните разстройства няма алтруизъм. Много жесток закон, но закон...Това ни показва, на първо място: истинска сексуалност(и любовта) изискват състояние на непрекъснато вътрешно равновесие. То се постига чрез освобождаване от комплексите, изтласкванията, страха. Не може никога да има истинска сексуалност, докато съществува вътрешен страх. Може да има търсене на сигурност, на закрила или обратното, агресивност, но не може да има любов. Невротизираният човек винаги остава извън уважението, защото е съсредоточен върху себе си.
   Сексуалният морал се свързва с чистотата и с добродетелта.  Един дълбоко чист човек не може да бъде засегнат от злото, защото вътрешната му чистота го прави недосегаем. Две чисти човешки същества, свързани с истинска любов, не могат да бъдат неприлични, каквото и да правят. Но истинската чистота изисква морални и психически качества.
   Да живееш в чистота, значи, да живееш в хармония, следователно в атмосфера на истина, което автоматично означава да живееш с повелите на морала. Но не морал, наложен от другите, не морал, породен от страх от наказание или желание за награда, а морал дълбок, породен от постигнатата цялост и вътрешна радост. Хармоничният човек не върши зло, защото душевното му състояние го прави неспособен на подобно нещо. Интуицията и инстинктът с в съгласие с разума. И този човек, подчинявайки се на дълбоко залегналите у него ритми, преоткрива великите истини на света..."
 
Алтруизъм*-принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии. Алтруизмът е антоним на егоизма.
Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.
Спорно е съществуването на "истинския" алтруизъм, някои мислят, че е измислица, други вярват. Психологическият егоизъм предполага, че актът на споделяне, помагане или жертване на нещо може да бъде описан като истински алтруистичен, тъй като този, който го е направил може да получи съществена награда под формата на лично удовлетворение. Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".

Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако