Тиранията на думата "трябва" - Карен Хорни(1885-1952)

"Социалните среди-семейство, училище, работно място или по-широка общност-развиват културни "норми", поддържани от определени убеждения. Карен Хорни, психоаналитик от немски произход, твърди, че нездравите или "токсични" социални среди, могат да формират у индивидите нездрави системи от убеждения и да им пречат да осъществяват своя най-висок потенциал.
   Важно е да можем да различим кога не действаме съгласно самостоятелно придобити убеждения, а според такива, които ни вменява отровната среда. Те играят ролята на внедрени в нас послания, особено под формата на "трябва", например:"Трябва да съм признат и известен", или "Трябва да отслабна."
Целта на Хорни е да научи пациентите си да осъзнаят двете влияния в душата си: "истинският Аз" с автентични желания и "идеалния Аз", който се стреми да изпълни изискванията на всички"трябва". Идеалният Аз пълни умовете с идеи, които са нереалистични и неподходящи в търсенето на истинското себе си, и генерира отрицателна обратна връзка, базирана на " неуспехите" на истинския Аз да постигне очакванията на идеалния Аз.
   Това води до развитието на трети, нещастен Аз - "презирания Аз".
Всички тези "трябва" са основа на " сделката ни със съдбата" и, ако им се подчиняваме, ще можем да контролираме външните реалности, макар че те всъщност ни водят до дълбоко нещастие и невроза.
   Гледната точка на Хорни има пряко отношение към собствената й социална среда-Германия от началото на ХХв., когато са доминирали правилата."

Източник: "Книгата за психологията"
Издателство: Книгомания

Само добрите хора се депресират Дороти Роу ( 1930 )

"Депресиите драстично ще намалеят, ако хората престанат поне за миг да се самообвиняват за неуспехите си. Този принцип е причина за успехите на Дороти Роу в лечението на депресията.
   Възпитават ни да вярваме , че животът е справедлив и рационално устроен, че ни очакват само добрини, ако сме добри. Какво обаче да мислим за себе си , ако полагаме страдания, но обстоятелствата са срещу нас? Заради убрждението, че "светът е справедлив" и добрите биват награждавани, а лошите-наказвани, ние се самообвиняваме заради неуспехите си.
   Когато постъпят зле с нас или ни наранят, ние се питаме :"Защо ми се случи всичко това?"
Хората търсят обяснение в миналото си обяснение за сегашната ситуация, дори в случай на природно бедствие.
   Самообвинението, вината, безпомощността и срамът изникват ирационално, щом се случи беда, а такова поведение предизвиква депресията.

   Роу обяснява, че ние създаваме и избираме убежденията си. В мига, в който разберем това, можем да се отървем от идеята за справедливия свят и да мислим по-рационално за отрицателните преживявания. Може да страдаме от лоши родители, загуба на работа или унищожително торнадо, но тези неща не ни сполетяват защото сме обречени на нещастие, нито защото сме заслужили да се отнасят с нас зле. За да се освободим от тези поражения, трябва да престанем  да персонализираме събитията, да ги изведем извън нас и да разберем, че понякога просто се случват лоши неща."



"За да превърнете естествената тъга в депресия, достатъчно е да се обвините за нещастието, което ви е сполетяло" / Дороти Роу



Източник: "Книгата за психологията"
Издателство: Книгомания

Психосоциални фактори на работната среда

"(текст от информационната брошура на проекта „Оценка на психосоциалните рискове на работното място)

Според законодателството на ЕС, работодателят носи отговорност за всеки елемент на работната среда, свързан със здравето и безопасността, включително и
психосоциалните фактори. В последните десетилетия, промените в начина на работа доведоха до повишаване на психосоциалните проблеми, свързани с работните места в Европа. Интензивното работно натоварване, монотонната работа, неясните очаквания от представянето и рискът от насилие са примери за психосоциални фактори, които
в резултат дават последици, както върху организацията, така и върху отделната
личност. Проблемите за организацията са например: нарушаване на производството,
проблеми при сътрудничеството, повече грешки на персонала и инциденти.
За отделната личност последиците могат да бъдат психични проблеми, стрес,
нарушаване на съня или заболяване.
Превантивни мерки са добре разбираемото управление, балансираното разпределение на работните задачи, участието на работещите в организирането на
работата, развиване на компетенциите, информацията и обратната връзка. Предишни изследвания показват, че избраните сектори за кампанията са сред тези с най-големи психосоциални рискове."

Шизоидният човек и любовта

"
Както вече споменахме, в проблем за шизоидния човек се превръщат особено онези стъпки в развитието, при които става дума за непосредствен контакт с хората: тръгването на детска градина, на училище; пубертетът и първите срещи с противоположния пол; партньорските отношения и всякакъв тип обвързване. Тъй като всяка близост предизвиква страх у него, той ще се затваря толкова повече в себе си, колкото повече се приближава към някого, колкото повече се излага на опасността да обича и да бъде обичан, което той може да си представи единствено като себепредоставяне и ставане зависим.
Трудностите в общуването, появяващи се по време на детството, би трябвало да бъдат разпознати от родители и възпитатели като начало на шизоидна проблематика; вероятно те биха могли все още да бъдат предотвратени или поне смекчени, преди да са оставили по-дълбоки следи: ако едно дете има проблеми с общуването в детската градина или в класа; ако то не намира приятели; ако се преживява като аутсайдер и особняк или бива възприемано от другите като такова; ако през пубертета един млад човек отбягва връзките с противоположния пол и вместо това се заравя в книги, страни от контакти и си намира занимания, при които винаги е сам; ако преживява тежки светогледни кризи в самотни главоблъсканици за смисъла на живота, без да обменя с другите мисли за това — всичко това са алармени сигнали, които би трябвало да бъдат разбрани и при които родителите трябва да потърсят съвет.
Още по-проблематично за шизоидните личности обикновено е времето на напиращия за партньорство следпубертет. Защото в любовта ние най-много се приближаваме един към друг, душевно и телесно. Всяка любовна среща сякаш застрашава нашето собствено биване и нашата независимост, толкова повече, колкото повече ние се отваряме към другия, но и толкова повече, колкото повече искаме да запазим самите себе си. Затова тези срещи често се оказват подводните скали, в сблъсъка с които шизоидните хора болезнено осъзнават своите проблеми, може би все още несъзнавани досега, дори скрити от самите тях. Как един такъв човек пренася към другия растящия сега копнеж за близост и взаимност, за нежност и любов и преди всичко прииждащата сексуална страст? Въз основа на описаните празноти в контактите и на липсващите „средни тонове“ в общуването, което в тази възраст вече е довело до значителна непохватност в отношенията с хората, за него е особено трудно интегрирането на сексуалността. И тук в начина му на поведение липсват междинните тонове: той не разполага нито с ухажващо-завладяващата, нито с прелъстяващо-отдаващата се страна. Нежността, вербалния или емоционален израз на благосклонност са му чужди, липсва му до голяма степен и способността за вчувстване, умението-да-се-поставиш-на-мястото-на-другия.
Опитите за разрешаване на конфликта между напиращата страст и страха от човешка близост могат да изглеждат по различен начин. Често шизоидният се впуска само в необвързващи, лесни за прекъсване, или чисто сексуални връзки, в които той сякаш откъсва сексуалността от чувствените си преживявания. В този случай партньорът е само „сексуален обект“, който служи за задоволяване на плътските му желания, без да представлява друг интерес за него. Но партньорските му връзки са лесно заменяеми и заради неговата емоционална безучастност. По този начин той се предпазва от опасностите на любовта, от това, да не би в задълбочаването на близостта с другия да излезе наяве цялата му безпомощност и неопитност в сферата на чувствата. По същата причина той обикновено отблъсква и знаците на благосклонност от страна на партньора — той не знае как да им отговори, те по-скоро го карат да се чувства неловко.
Един мъж отишъл в посредническо бюро за брачни контакти и от предложените му снимки избрал жената, която най-малко му харесала — тя поне не би представлявала заплаха за него, не би могла да пробуди никакви любовни чувства в душата му.
Една жена била в състояние да се отдаде физически на някой мъж само ако знаела, че навярно никога не би го срещнала отново.
Един женен мъж имал в съшия град, в който живеел със семейството си, тайно жилище; той периодично се усамотявал в него, неоткриваем за никого, докато отново усетел желание да се върне при семейството си. Той се нуждаел от този заслон, за да се предпази от прекомерната близост и чувствените претенции на жена му и семейството му (които, от своя страна, тъкмо заради тези негови изплъзвания се опитвали да го обвържат по-здраво, с което отново засилвали неговата потребност от убежище).
Примерите ни показват колко голям е страхът на шизоидните хора от обвързване, установяване, зависимост или подчиняване; само така можем да проумеем техните реакции, които често ни се струват странни и неразбираеми. Единственото, което шизоидният човек действително притежава и което до известна степен му е познато, е той самият; оттук и чувствителността му спрямо действителни или мними заплахи за неговата цялостност, спрямо посегателства и нарушаване на неговата дистанция, от която той се нуждае, за да не загуби опората в себе си. Естествено такова поведение прави невъзможна една атмосфера на доверие, камо ли на интимност. От позициите на своето жизнено чувство той възприема обвързването като принуда за отказ от самия себе си — това естествено става възможно най-вече с партньори, които прекалено много се нуждаят от подкрепата и близостта на другия. Страхът от обвързване може да стигне дотам, че шизоидният да свърне дори пред брачния олтар или да избяга от ритуалната зала.
Един млад мъж се сгодил по настояване на своята приятелка — те са познавали от години, но той не искал да се обвързва. Той отишъл при нея с пръстените и те отпразнували годежа. Когато напуснал дома й, той оставил в пощенската кутия едно предварително написано писмо, с което развалял току-що сключения годеж.
Подобни начини на поведение съвсем не са рядкост при шизоидните хора. Те умеят да общуват от разстояние, да пишат хубави писма, но ако се стигне до по-близък личен контакт, веднага се оттеглят и се затварят в себе си.
Посредством споменатото откъсване на сексуалността от чувствения живот, нагонното се преживява сякаш изолирано; по този начин не само партньорът се превръща в „сексуален обект“, но и целият любовен живот може да се сведе единствено до функционален процес. Шизоидният не познава нежната любовна предигра, еротиката и, нехаещ за потребностите на другия, директно се насочва към своята цел. Нежността лесно се изражда в измъчване на партньора, в грубо посягане или друг вид причиняване на болка. Зад това може да се крие несъзнаваното желание за осезаема реакция от страна на другия. Веднъж задоволен, шизоидният е склонен възможно най-бързо да се отърве от партньора си. „След това“ — ставаше дума за половия акт — „с най-голямо удоволствие бих я изхвърлил“ е типично изказване на един шизоиден мъж, което издава неговия страх от чувствените претенции на партньорката.
Още по-трудно става, когато шизоидният прехвърля върху партньора рязката амбивалентност между чувствата на любов и омраза, своето дълбоко съмнение във възможността Аз да бъде обичан. Тогава той постоянно го подлага на нови изпитания, изисква от него все нови доказателства за любов, които трябва да снемат съмненията му. Това може да прерасне в душевен и в същински садизъм. В такъв случай неговото поведение става изключително деструктивно; доказателствата за любов и проявите на благосклонност на партньора биват обезценявани, омаловажавани, анализирани, поставяни под съмнение или сатанински-умело тенденциозно тълкувани. Така например спонтанните прояви на внимание от страна на партньора биват тълкувана като израз на угризения на съвестта, чувство за вина или опит за подкупване („Какво искаш да постигнеш по този начин?“; „Ти сигурно имаш да ми се извиняваш за нещо?“). Характерната за тях добра теоретично-абстрактна дарба за комбиниране предлага безкрайни възможности за подобни тенденциозни преиначавания. В романа „Възглавницата“ Кристиане Рохефорт^[2] по превъзходен начин описва подобна връзка, като особено убедително обрисува как с времето една любяща жена бива доведена от шизоидния си партньор до границата на толерантност.
Нерядко шизоидният човек руши с цинизма си всички пориви на нежност у себе си и у другия, за да не позволи да бъде обзет от тях. В мигове на особена интимна близост той засяга партньора на най-уязвимото му място, като иронизира и осмива неговото поведение, израз на лицето или думи: „Не ме гледай толкова предано, като куче“; „Само ако знаеш, колко смешен изглеждаше“ или „Остави тези глупави обяснения в любов и дай да говорим по същество“ и т.н.
Естествено по този начин систематично се разрушава всяка готовност за любов от страна на партньора, освен ако той не притежава необикновена способност за любов, или пък не е противоположният мазохистичен тип, който от чувство за вина, страх от загуба или по други подбуди смята, че трябва да се примирява с всичко или изпитва удоволствие да бъде измъчван. В противен случай той най-накрая ще се отдръпне или ще започне да изпитва омраза, което шизоидният партньор преживява като триумф („Сега излезе наяве истинската ти същност“), без да може да проумее докъде е докарал другия тъкмо със собственото си поведение. Автобиографичните романи на Стриндберг са изпълнени с подобна шизоидна трагика и в същото време съдържат впечатляващи описания на биографичните основания за едно такова личностно развитие (напр. „Синът на една слугиня“). Аксел Борг, главният герой в романа му „В открито море“, е блестящо обрисуван шизоиден човек с несъмнени автобиографични черти.
Проникне ли студенината на чувствата по-дълбоко, достигне ли екстремното и болестното, то границата със сексуалното насилие и убийство би могла да се окаже много тясна, преди всичко, ако върху партньора несъзнателно се проектират, „пренасят“ — на езика на психоанализата — непреработени чувства на омраза и жажда за мъст, отнасяни първоначално към значимите фигури от детството. Една откъсната, неинтегрирана в цялото на личността нагонна страна, е винаги опасна; ако прибавим към това пълната неспособност за вчувстване в партньора и закърнялостта на чувствата, всички сексуални престъпления стават възможни.
Заради трудностите, които срещат в поддържане на чувствена връзка, дори изобщо в намирането на партньор, шизоидните хора често се опитват да се справят сами, вземайки сякаш самите себе си за партньор в самозадоволяването. Или пък се насочват към ерзац-обекти, както в случая с фетишизма. Естествено при такива ерзац-обекти тяхната способност за любов не може да се развива, въпреки че и тези форми на нарушена способност за любов все пак съдържат елементи на желанието за любов и са израз на техните търсещи копнежи.
При шизоидните хора, дори сред иначе високо интелигентните, нерядко се среща инфантилна сексуалност. Понякога те избират за сексуален партньор полово незрели деца или младежи, което може да се обясни с обстоятелството, че тежко увреденият в контактите човек по-малко се страхува от тях и се осланя на детското доверие.
Често потисканите в него способност за любов и копнеж за отдаване избиват като екстремна, дори маниакална ревност. Шизоидният човек чувства колко малко достоен за любов го прави поведението му, колко малко способен е да обича и предусеща, че така трудно може да задържи някого. Затова той навсякъде надушва съперници, които често — с право — смята за по-истински обичащи и по-достойни за любов. Софистично и дребнаво той изопачава невинни, съвсем естествени начини на поведение на партньора до нещо потайно, преднамерено и демонично. Това може да доведе до маниакалност в отношенията, да направи с времето партньорството нетърпимо и в крайна сметка да го разруши — с едно удоволствие от разрушаването, от което той самият също страда, но не е в състояние да се държи по друг начин. Мотивацията би могла да изглежда по следния начин: след като вече е ясно, че е невъзможно да бъда обичан, по-добре сам да разруша това, което не мога да задържа — тогава поне ще съм действащият, а не само страдащият. Така можем да разберем неговото поведение: тъкмо когато иска да обича и да бъде обичан, той се държи по най-малко достоен за любов начин. Ако партньорът сега се отвърне от него, ще е по-безболезнено, отколкото ако действително се е борил за него и въпреки това е бил изоставен. Такава профилактика на разочарованието не е рядкост сред шизоидните хора; тя същевременно съдържа — обикновено несъзнаван — аспекта да подложиш партньора на изпитание: ако въпреки моето поведение той все още ме обича, значи ме обича истински. Всичко това показва колко трудно е на тези хора да смятат себе си достойни за любов. В екстремни случаи недоверието и ревността могат да доведат до убийство: щом партньорът не ме обича, тогава няма да може да обича никого другиго.
Обикновено страхът от отдаване съзнателно се преживява от шизоидните хора единствено като страх от обвързване. Дълбоко потискан, копнежът за отдаване, който също спада към нашата същност, се натрупва и засилва страха, така че сега отдаването се разбира вече само като пълно себепредоставяне, отказ от Аз-а и биване погълнат от другия. Това води до демонизиране на партньора, което на свой ред отново усилва страха и прави по-разбираеми някои иначе непонятни начини на поведение на шизоидните хора, преди всичко тяхната внезапна омраза, породена от чувството за застрашеност от страна на един свръхсилен друг, без те да са наясно, че тъкмо тяхната собствена проекция придава на другия такава мощ.
Затова шизоидният човек трудно се осмелява на една продължителна чувствена връзка. Той е по-склонен на краткотрайни, интензивни, но непостоянни връзки. Бракът за него е институция, която притежава цялото несъвършенство на човешките творения; затова естествено той може да бъде разтрогнат, ако вече не се преживява като удовлетворяващ. Той би трябвало в по-голяма степен да отговаря на човешките потребности и да е съобразен с тях. Според шизоидния изневярата е нещо неизбежно в една продължителна връзка; той изисква за себе си свобода и е готов — впрочем по-скоро теоретично и не винаги така саморазбираемо на практика — да я предостави и на партньора. Често той е теоретик и реформатор на брака; най-малкото се осмелява да наложи своя собствен жизнен стил, противно на конвенции и традиции, и да живее според своите убеждения. В това отношение той не рядко показва повече честност и кураж от много други хора. Понякога шизоидният има продължителни връзки, страхува се единствено от тяхното легализиране, поради което при него по-често се стига до подобни на брак отношения без женитба. В случаи на ранно отпадане на контакта с майката или на разочарования от нея, не рядко се срещат връзки с по-възрастни, майчински настроени жени; те му позволяват да навакса много от това, от което като дете е бил лишен. Понякога такива жени са в състояние да дават много топлина и закрила, без сами да предявяват големи претенции; това са даряващи жени, които проявяват искрено разбиране към неговата ситуация, без да очакват нещо, което той не може да даде и тъкмо така го обвързват повече, отколкото той иначе би допуснал. Само по-дълбоко увредените в резултат на ранни преживявания развиват изключителна омраза към жените и импулси за отмъщение. Тъй като в своята жизнена история шизоидният е преживял женското като чуждо и застрашаващо, нерядко той се обръща към същия пол; или избира партньорка, която със своите сякаш мъжки черти не му изглежда „изцяло различна“, както една женствена жена. Връзката често прилича по-скоро на отношенията между брак и сестра или между приятели, основана повече на общи интереси, отколкото на еротичното привличане на половете. В партньорството той тежко понася продължителната близост — за него например отделните спални са естествена потребност и другият трябва да прояви разбиране за това, ако не иска да го тласне към отбрана и принудително дистанциране.
В заключение можем да кажем, че най-трудно за шизоидния човек е — какви точно са причините, ще разберем по-добре от по-нататъшното изложение — да развие своята способност да обича. Той е невероятно чувствителен към всичко, което заплашва да ограничи неговата свобода и независимост; той е оскъден в изразяването на чувства и е най-благодарен, когато партньорът му предлага една ненатрапваща се благосклонност, късче родина и закрила. Който знае как да го приеме, може да разчита на неговото дълбоко разположение, което той просто не може да показва добре и да си признава."


Източник:  http://samsiev.no-ip.org/culture/chitanka/text/8154.html#t-shizoidnijat_chovek_i_ljubovta

Доверие

Какво е доверието?
Японски фин порцелан, който поражда красива емоция у теб и в същото време адски чуплив.
След това нищо няма да има същия облик.
Доверие, порцелан...хора...души...
От какво боли?
От счупеното доверие или от счупения порцелан, причинил фини рани по мембраната, наречена душа?
Даваме любов, получаваме рани.
Какво е любов...и какво - рани....за нас?
Всеки е раним по различен начин, всеки иска по различен начин, всеки копнее и страда по различен начин...
Ние раняваме, защото обичаме, а не обичаме, защото обичаме...просто защото обичаме!
Защо е така? Защо слабостите владеят ни толкова...повече от всичко!
Какво е волята?
Някой смятат, че тя е силата с която подтискаме емоциите и желанията си...своята дълбока същност, подсъзнание...анима...анимус.
Други пък смятат, че волята идва без усилие...плавно...неусетно...като лек бриз в прохладна нощ.
Аз съм за второто, а първото още ме владее...

22.04.2016г. /Dianne Dimitroff/

Почти

Интуиция...всеки път, когато реша да не й се доверя...всеки път греша.
Толкова силно изразена ми е, а всячески се опитвам да я пренебрегна.Да не й се доверявам, да не я слушам.
Поглеждам някого за миг и сякаш виждам душата му.
Толкова силно говорите, че ми се иска да не чувам...понякога...
Понякога мълча дълго, след като съм прочела нечий  очи...
Понякога предпочитам езерото, самотната пейка и залеза...
Понякога...
Почти винаги...

20.04.2016г /Dianne/

Болката, какво означава и какво послание носи..

""Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична, или се обажда понякога просто ей- така от нищото. Всъщност, нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика- тяло, и най- вече- болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болният. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).

Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по- добре болката, е по- лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласа на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 

Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урока е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема. Единственото нещо което се изисква от вас е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакваха от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.

Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите за да се появят по- късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционна или нетрадиционната медицина, напротив. Но също- опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):

“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива, и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?“

Много хора страдат от така нареченият “болков синдром”, или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковият синдром се основава и една сравнително нова болест “фибромиалгия”, и естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидния артрит (автоимунно), болки в гърба, във врата, интеснинален цистит, мигрена, невропатична болка, болка в рамото, бурсит и комплексен регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стой възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включва цитокуки, невропептиди, фактори на разтежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична- в основата си има възпаление и отговор на възпалението.  Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща- тя отново, е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органа, или мястото в тялото където се е появила тя, това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателя на Американската асоциация по изследване на самоубийствата обяснява, че много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. И дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по- често сме уплашени, отколкото наранени; и по- често страдаме от въборажението си, отколкото от реалността”.

“Оххх центъра” разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй нареченият мозък. Според Професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет “болката е комплексен, многоизмерен опит, които причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като  страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, дома на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най- обособената част, що се отнася за обособяване на “нивото на болката”. (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българският му превод, за което моля да бъда бъда извинена). 

И така, към болката. Определенията по- долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да извземам функциите на лекар- специалист. От значение е също дали сегмента, който е блокирала болката е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по- скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава.  Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас,  които да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 

Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Израза “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота.  Може ли да плуваме по течението, не срещу него?

Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си, без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символа на търсене на решение, което в много случай е под носа ни. 

Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място което отговаря за контрола и подтискане на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Не случайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавият” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 

Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. От тук и известната поговорка : “Нарамил съм се със много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава, дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете, с какво сте се “зарамчили”?

Болка в стомаха се появява когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, която не може да бъде изказана вербално по една или друга причина. 

Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани, и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално, тук и сега?

Болка в долната част на гърба/ кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по- добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството, или сте “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 

Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?

Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да правите нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?

Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е баланса ви, чувствате че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение.  При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 

Болки ставите, изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации които вече не ви служат?

Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, ‘приемането” и смирението, да приемем нещата такива каквито са. Външната част на коляното е свързана със собственият ни свят, докато вътрешната- с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 

Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?

Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще справите, че ще може да “станете” дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?

Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Дома на нашата душа, който ще бъде такъв до последният ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка, или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ, със всичко което съм научила и знам. 

Светла Банкова, 

психолог и психотерапевт

0885 26 44 00

Психология и психологически консултации

Психология

Болката, какво означава и какво послание носи

Светла Банкова

Светла Банкова

Description

Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема.

Споделете това:"

Източник:  http://bezproblemi.com/bolkite/

ПСИХОЛОГИЯ НА ЛЮБОВНИЯ ТРИЪГЪЛНИК

"

Любовните триъгълници са архетипни ситуации в човешкия живот. На общоразбираем език това ще рече, че са случват на всички хора по целия свят, без разлика на националност, раса и култура. Те са просто част от това да бъдеш човек - подобно на раждането, пубертета, влюбването, родителството и смъртта. Затова никой от нас не може да се опази от триъгълниците - под една или друга форма...

Остротата на триъгълника

Подобно на популярната смешка за военната служба, която е „трудна, но за сметка на това дълга", няма начин да се спасим от триъгълниците, но за сметка на това, се справяме с тях доста зле. И това е разбираемо, защото заплитането на трима в отношения за двама, събужда много болезнени емоции, независимо на кой от ъглите сме се оказали. Може да ни се наложи да да се справяме с чувства на ревност, унижение и пронизващото усещане, че сме предадени. Или пък трябва да живеем с мисълта, че сме предатели, че сме нечестни и нараняваме някого. Можем да имаме всички тези чувства едновременно, при това в комплект с оценката, че сме се провалили. Емоциите, които вървят ръка за ръка с „триъгълните" връзки, са истинска агония и изяждат самоуважението ни.

Именно защото любовните триъгълници ни изправят пред толкова трудни чувства, ние обикновено се опитваме да обвиним някого за присъствието им в живота ни. Или хвърляме вината върху себе си, или върху някой от другите двама души. Но както вече казахме  триъгълниците са като раждането и смъртта - тоест неизбежни. Ако се съмняваме в това, просто трябва да прочетем литературата на последните 3000 години (или за по-лесно да изгледаме който и да е турски сериал). На ниво психика всичко архетипно има своята интелигентна вътрешна динамика. Има нещо в „триъгълния" ни опит, което, въпреки неприятностите и болката, може да се окаже могъщо средство за трансформация и растеж. Измяната, независимо дали ти предаваш или си предадения, прави нещо с нас, което потенциално може да се окаже с голяма стойност.

Каква е ползата от болката?

Всъщност нищо не се случва в живота ни, без то по някакъв начин да е свързано с индивидуалното ни пътешествие. Затова е безсмислено да говорим за вина и случайности, когато можем да потърсим по-дълбокото значение на случващото се. Значение, което има силата да предизвика  положителна промяна у личността, стига тя е готова да го потърси. Щом триъгълникът се е появил в нечий живот, значи той се е там с някаква цел. Ако изберем да реагираме само с горчивина и бяс, това си е наш избор. Но освен това можем да размислим и да направим триъгълника трамплин за решителен скок в собствената ни душа. Никой не казва, че е лесно! Най-вече защото чувството за унижение активира всички защитни системи на психиката и се изискват усилия, за да се придвижиш от тези първични начини на реакция към повече обективност.

Колко триъгълници можем да преброим?

Има много видове триъгълници и не всички от тях включват сексуална връзка между възрастни хора. Дори в тази статия да се съсредоточим само върху сексуалните триъгълници, пак ще намерим много различни вариации. В някои любовни „геометрии" и трите „ъгъла" са фиксирани. Има двама партньори и трети човек, който поддържа отношения с единия от тях. Състоянието е статично и е възможно то да се поддържа много години наред, докато един от участниците напусне този свят. В друг тип любовни триъгълници единият от „ъглите" непрекъснато се мени. Човек може да практикува серийно прелюбодейство - понякога, както в случая с Джон Ф. Кенеди, на удивително бързи обороти. Но и двата типа ситуации са триъгълници (с целия спектър болезнени емоции), въпреки че сме склонни да придаваме повече романтична стойност на първия от тях.

Нетипичните триъгълници

Извън триъгълниците, които включват секс между каквато и да е комбинация от двата пола, има още много платонично-"геометрични" комбинации. Най-основните от тях включват родители и деца. Триъгълници могат да съществуват и между приятели. По-сложни са конфигурациите, които включват компаньони, които не са човешки същества. Единият от партньорите може да се чувства предаден заради силната отдаденост на другия на работата, изкуството или духовното развитие. В действителност този тип триъгълници създават същата драма като сексуалната конфигурация. Когато човек се оттегли в творческото си пространство, той в известен смисъл „напуска" партньора си. Ако някой си обича работата, това може да накара другия да побеснее от ревност. Звучи абсурдно, но все пак единият от партньорите може да усети силна болка, тревога и ревност, защото любимият му е дълбоко привързан към кучето или котката си (дори когато нараненият не би си признал подобни чувства публично). Всички тези триъгълници имат много разлики помежду си. Единственото, което ги свързва, е компонентът на един или друг вид любов, която в триъгълниците вече не е ексклузивна.

Притиснати в ъглите

Простичко можем да наречем трите „ъгъла" на любовния триъгълник по следния начин: на върха е Предателя (който от гледна точка на психологическата динамика ще наречем още „раздвоената душа"), от едната му страна е Предаденият (или „привидната жертва"), а от другата - Оръдието на изневярата (или привидно „любовният хищник"). Някои от нас се придържат само към единият „ъгъл" през целия си живот, докато други преживяват и трите.

Разкъсан на две

Предателят е личността, която привидно решава да „създаде" триъгълника. Използвам думата „привидно", защото никога не можем да бъдем сигурни доколко съзнателен е изборът, който прави всеки от нас. Освен това стои и въпросът за несъзнателното „съучастие", което съществува между Предадения и Оръдието на изневярата. Заради това, което се случва в подсъзнанието му, Предателя е раздвоена душа. Той чувства любов, или привличане, или пък нужда от две различни неща. Много от нас живеят с предпоставката, че любовта трябва да е ексклузивна, дори ако на съзнателно ниво изповядват по-либерална философия. В нашата култура (заради наследството от християнството) ние сме възпитавани да вярваме, че ако любовта ни не е запазена само за един, това не е любов и ние не сме „добри" хора. Провалили сме се или сме безчувствени егоисти. Затова когато преживяваме подобно вътрешно раздвоение, ни е много трудно да го преглътнем. Далеч по-лесно е за Предателя да измисли списък с оправдания защо той или тя предприема акта на изневярата. Рядко чуваме Предателя да каже: „Аз съм раздвоен. Разкъсан съм на две." Обикновено това, което чуваме е: „Партньорът ми се държи зле с мен. Той не ми дава това или онова, а аз имам нужда от тези неща, за да съм щастлив. Затова си имам оправдание да потърся другаде."

Топката е у него/ нея

На другия ъгъл на триъгълника е Предадения, който привидно е жертва на невъзможността на Предателя да обича ексклузивно. Отново използвам думата „привидно", защото тук стои въпросът за подсъзнателното съучастие, свързано точно с тази роля. Всички три ъгъла на триъгълника са на несъзнавано ниво едно и също нещо. Те не са така различни, както изглеждат на пръв поглед. Само че Предадения обикновено смята, че той самият е лоялен, а партньорът му е непочтеният; някой друг е създал болезнената ситуация. Обикновено мислим за Предадения като за човека, на когото му е най-трудно в триъгълника - именно той отиграва цялата болка, ревност и унижение.

Хищник или жертва

Накрая, на третия ъгъл ще намерим Оръдието на изневярата. Става въпрос за онзи, които привидно нахлува във вече съществуваща връзка и така заплашва да я разруши или промени. Този роля в триъгълника обикновено е доста охулена, на нея се гледа като на хищническа - за човека, който я изпълнява, се мисли като за крадец на нечия ценна собственост. Ако ни се случи да заемаме точно този ъгъл от триъгълника, можем да се надяваме на много малко съчувствие от хората по принцип и на никакво от страна на онези с установена връзка (когато станат свидели на любовен триъгълник те усещат в сърцето си студения полъх на своето потенциално бъдеще). В действителност точно Оръдието на изневярата може да се чувства като жертвата в случая и да гледа на Предадения като хищник. Когато разберем тази позиция и емоциите, свързани с нея, лесно ще забележим прикритата еднаквост на съперниците в любовния триъгълник."