Експериментът на Уолтър Мишел

" В един от най-прочутите експерименти  в историята на психологията Уолтър Мишел и неговите студенти постават четиригидишни деца пред жестока дилема. Те трябва да избират между малка награда / една бисквита Орео/, която биха могли да имат по всяко време , и по-голяма награда/две бисквити/ , за която трябва да чакат 15 мин при трудни условия. Трябва да останат сами в стаята и да гледат бюро , на което има два предмета :една -едничка бисквита и звънец, на който могат да звъннат по всяко време , за да повикат експериментатора  и да получат едната бисквита. Ето как се описва експериментът : "В стаята нямаше никакви играчки , книги, картини, или други потенциално отвличащи вниманието предмети. Експериментаторът излизаше от стаята и се връщаше след 15 мин или ако детето беше позвънило , ако беше изяло  наградата , ако се беше изправило или ако беше показало някакви признаци на изтощение.
   Децата биват наблюдавани през затъмнено огледало и филмът, който показва тяхното поведение, докато чакат, винаги кара публиката да избухне в силен смях.
Около половината деца успяват да извършат подвига  да чакат 15 мин , главно като отклоняват вниманието си от изкусителната награда. След десет или петнадесет години между тези, които са устояли на изкушението , и онези, които не са, се е отворила огромна пропаст.
Устоялите имат по-високи показатели на изпълнителен контрол в когнитивни задачи и най-вече притежават способността ефикасно да пренасочват вниманието си. Като млади възрастни за тях е по-малко вероятно да приемат наркотици. Появява се значителна разлика в интелектуалната пригодност: децата, които са показвали повече самоконтрол като четиригодишни, имат значително по-високи оценки на тестове за интелигентност."


Източник// "Мисленето" - Даниъл Канеман

Невидимата горила

" Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си " Невидимата горила". Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни.
Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи.
Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечна като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди.
Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно.
Задачата по преброяването- и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, - е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1 , но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул.
Авторит отбелязват, че най-забележителното  откритие в тяхното изследване  е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея я е нямало-те не могат да си предстявят  да пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно вашите умове: ние можм да бъдем слепи за очевидното, а и слепи за слепотата си."

Източник: "Мисленето"-  Даниъл Канеман