"Преди много години се страхувах от самотата. Скачах от връзка във връзка, от увличане в увличане. Винаги имаше мъж до мен - без значение дали бяхме двойка или просто флиртувахме. Имах зависимост - имах огромна нужда да знам, че съм харесвана. Не се чувствах добре в моментите, в които оставах сама. Слагах червило - заради някой. Харесвах определен цвят - заради някой. Слушах определен стил музика - заради някой. Купувах си дрехи, за да бъда харесвана от някой. Живеех живота на другите. Зарадите другите. Но не и за себе си.
Когато върна лентата назад, виждам колко глупаво е било това от моя страна и колко много време съм загубила, за да се харесам на другите, докато моето собствено Аз ме е чакало свито в ъгъла да му обърна внимание.
Днес обожавам самотата. Не се страхувам да остана сама. Нямам неистова нужда да имам някой. Не се чувствам празна, не се чувствам малка, не се чувствам по-малко обичана. И не - не съм с разбито сърце. Нито съм мъжемразка, камо ли женомразка. Просто ми е добре И сама. Не усещам празнина в леглото, сухота по устните, лед в сърцето. Добре съм си. Знам как да се грижа за себе си. Мога да нося сама торбите си, да отварям сама вратата, дори и бутилката си с вино. Мога да сменям крушка, да плащам пътуванията си, вечерите си. Слагам червило за себе си. Когато съм тъжна, слаба и уморена - знам как да се грижа за себе си, без да се чувствам сякаш преча или съм по-малко човек. Мога да бъда дете и жена. И двете ми отиват.
И всъщност цялото това време прекарано в безмислено желание за одобрение от другите, ме научи да обичам себе си повече. Да оценя себе си и да запазя това, в което съм се превърнала. Всички намираме сродните си души, няма как да е иначе. Рано или късно - случва се. Хубаво е обаче, докато дойде “правилният”, “истинският”, да знаем как да се наслажаваме на себе си и да се обичаме. В едно съм сигурна - когато дойде “моят” човек, ще е доволен от избора си и цялото му чакане ще си е заслужавало, защото ще съм най-хубавото нещо, което му се е случвало. Просто защото, аз съм най-хубавото нещо за себе си."
Когато върна лентата назад, виждам колко глупаво е било това от моя страна и колко много време съм загубила, за да се харесам на другите, докато моето собствено Аз ме е чакало свито в ъгъла да му обърна внимание.
Днес обожавам самотата. Не се страхувам да остана сама. Нямам неистова нужда да имам някой. Не се чувствам празна, не се чувствам малка, не се чувствам по-малко обичана. И не - не съм с разбито сърце. Нито съм мъжемразка, камо ли женомразка. Просто ми е добре И сама. Не усещам празнина в леглото, сухота по устните, лед в сърцето. Добре съм си. Знам как да се грижа за себе си. Мога да нося сама торбите си, да отварям сама вратата, дори и бутилката си с вино. Мога да сменям крушка, да плащам пътуванията си, вечерите си. Слагам червило за себе си. Когато съм тъжна, слаба и уморена - знам как да се грижа за себе си, без да се чувствам сякаш преча или съм по-малко човек. Мога да бъда дете и жена. И двете ми отиват.
И всъщност цялото това време прекарано в безмислено желание за одобрение от другите, ме научи да обичам себе си повече. Да оценя себе си и да запазя това, в което съм се превърнала. Всички намираме сродните си души, няма как да е иначе. Рано или късно - случва се. Хубаво е обаче, докато дойде “правилният”, “истинският”, да знаем как да се наслажаваме на себе си и да се обичаме. В едно съм сигурна - когато дойде “моят” човек, ще е доволен от избора си и цялото му чакане ще си е заслужавало, защото ще съм най-хубавото нещо, което му се е случвало. Просто защото, аз съм най-хубавото нещо за себе си."
" Автор : Силвия Крумова
Facebook : SilviAmica
