неделя, 7 август 2016 г.

Предположение да се търси източникър на чувството за вина изключително в отказа от агресия

"Лишаването от сексуално задоволяване предизвиква известна склонност към агресивност спрямо лицето, което е виновно за това, а самата агресивност на свой ред отново трябва да бъде задушена . Следователно  самоагресията е тази, която се потиска и прехвърля върху Свръхаза.
Симптомите на неврозите по същество заместват задоволяването на неосъществените сексуални копнежи. За наша изненада в процеса  на аналитичната дейност научихме, че всяка невроза може би прикрива частица  неосъзнато чувство за вина, което отново затвърждава симптомите чрез използването им за наказание. Сега можем напълно разбираемо да формулираме : ако една инстинктивна наклонност е подложена на потискане, то нейните либидни моменти ще се превърнат в симптоми , а агресивните компоненти - в чувство за вина. Дори това твърдение да е само наполовина вярно , то заслужава нашия интерес."

Източник// "Ерос и култура" - Зигмунд Фройд

За твоето пътуване

Понякога е трудно да задържиш мислите си на твоя страна...понякога...и никога, когато е нужно, за да успееш да се съхраниш.
Коленичил пред силата, която кара света да се движи, затваряш очи и поемаш дълбоко въздух...сякаш за последен път. Прехвърляш спомени, опитваш да промениш събития от миналото...знаеш, че е невъзможно...чувстваш се толкова слаб...толкова безпомощен пред нещо, което не съществува реално като материя, а те подчинява така лесно,толкова безмилостно...да...твоите спомени...яркостта с която те светят може да те убие... и ти го знаеш...безпомощен като прашинка в торнадо не ти остава нищо друго, освен да се надяваш да бъдеш пощаден, очаквайки следващото торнадо, след това следващо и следващо, докато един ден просто не изчезнеш... това ще бъде  началото на твоето пътуване...към безкрая...

06.08.2016г/Dianne/