Понякога е трудно да задържиш мислите си на твоя страна...понякога...и никога, когато е нужно, за да успееш да се съхраниш.
Коленичил пред силата, която кара света да се движи, затваряш очи и поемаш дълбоко въздух...сякаш за последен път. Прехвърляш спомени, опитваш да промениш събития от миналото...знаеш, че е невъзможно...чувстваш се толкова слаб...толкова безпомощен пред нещо, което не съществува реално като материя, а те подчинява така лесно,толкова безмилостно...да...твоите спомени...яркостта с която те светят може да те убие... и ти го знаеш...безпомощен като прашинка в торнадо не ти остава нищо друго, освен да се надяваш да бъдеш пощаден, очаквайки следващото торнадо, след това следващо и следващо, докато един ден просто не изчезнеш... това ще бъде началото на твоето пътуване...към безкрая...
06.08.2016г/Dianne/
Няма коментари:
Публикуване на коментар