петък, 14 август 2015 г.

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Постави я бавно на мекото легло...обожаваше да я гледа...гола...красива...невинна...негова...косите покриваха лицето й...беше гореща...нямаше търпение да проникне в нея...беше ненаситна...жадуваше го във всеки един момент...да, тя беше любовница, която оставяше белези...от тези, които остават завинаги...не откъсваше очи от нея...беше го страх...страх от утрото....и от кафето, което ще изпие сам, защото такива жени никога не остават......тръгват си преди изгрева.......и болят......
28.12.2014г. /
Dianne Dimitroff/
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"


Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Спомените се преливат един в друг, правят любов помежду си........минали моменти в настояще....бъдещето им е неясно, опитват се да живеят възможно най-дълго.......понякога парят, светлината им е ярка, понякога приглушена, потънала в неяснота и мистерия. Интересно нещо е живота, предлага ти толкова много неща, а ти не можеш да вземеш дори половината от тях, но пък може би точно в това се крие очарованието на дните ни.......тази ненаситеност придава същинския смисъл.
Краткостта на моментите ги прави толкова красиви..........същото смея да кажа и за любовта....

28.04.2013г(Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"


Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Сутринта бе хубава, топла и усмихната. След такава вечер, нощ на разговори, емоции, чувстване, отдаване, разкриване...притежаване....
Бърз душ.......седнах на леглото, мекото....любовното.....само по хавлия с влажен поглед и доволна усмивка.....
Изтрих капките вода, останали по тялото и започнах да се обличам. Приближи се и ми помогна за ципа на роклята......
Преди тръгване слязохме долу за чаша горещо кафе и кроасани с шоколад .....говорихме за разни неща, беше хубаво.....чув
ствах се различно, особено....някак си неповторимо....точно в онзи момент.
Съкровена близост, уважение......красиво беше......имаше топлина.......прекрасни моменти ......и много копнеж след това.....

Написано 1г и 5м след тази нощ... със същия плам....ярък спомен....незабравима емоция...Щастлива жена съм....Обичана......Обичаща.......усещаща.......разбирана....

(Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания" 


Хората се лутат години наред, дори цял живот в търсене на "идеалното щастие", а то всъщност винаги е било близо до тях. За зле изживения си живот излизат с оправданието"Нямам късмет" ; "Такъв е живота" ;"Тя/той не е за мен" ; "Срещнахме се в неподходящо време" ; "Тя/той е семейна/семеен, обвързана / обвързан, разведена / разведен..... с едно дете, с две деца, с три деца, без деца.....с два килограма по-дебела, с 3 см по-къса коса, с недостатъчно кафяви очи.....абе, ако устните й бяха малко по-плътни.....
Та.....оправдания, колкото щеш, за страха от това да си вземем щастието в свои ръце.

22.04.2013г(Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"


Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Аз заслужавам най-доброто във всяко едно отношение и ще си отворя обятията широко , за да позволя на Вселената да ми ги подари.
Всяка една негативна мисъл нанася пагубни разрушения в нашето тяло и съзнание. Да успяваш да отхвърляш негативните мисли е трудно постижение и изисква време и постоянство, преди да се превърне в хубав навик, който да работи в наша полза във всеки един момент.

14.04.2013г(
Georgieff)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"


Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Обожавам Живота си,
 обожавам трансформациите си,
 обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко, докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място, в друго време, под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (
Dianne Dimitroff)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Спираш за миг, поглеждаш назад и виждаш колко далеч си стигнал. Знаеш, че не можеш да се откажеш точно в този момент.........знаеш, че всичките усилия са си стрували........тишината на нощта ни разкрива краотата си, помага ни да си дадем равносметка за живота и чувствата вътре в нас.....стонове от желания, копнежи, страсти.....хаотични мисли, болка и сълзи......необходими са, за нашето личностно, истинско развитие...всъщност болката е нещото без което не можем.......

21.02.2013г (Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"