НЕ Е ПРОСИЯ
val - Валентина Цвяткова
На никого, за нищо няма да се моля.
За обич, за целувки, или за любов.
Дори душата ми да е кълбо от болка.
И в нея да бушува вятърът суров.
Каква любов е, ако трябва да я прося?
Ще ме разкъсва на парчета и боли.
И като камък във сърцето ще я нося.
Очите ми ще пълни със сълзи.
Тя - любовта, приятелю, е божи дар.
Молитва е, но никога просия.
В сърцето ти е църква и олтар.
Миро от Бога е - да го изпиеш...