Аз също грешах...не заявих ясно истинските си потребности, защото ме беше страх да не те изгубя.
Да, беше...минало време.
Прекалено много време в агония страх, сълзи, болка и душевно непримирие.
Ти замиташе удивително успешно всичко това под килима, подтискаше емоциите си, защото страха бе по-силен от всичко.
Но и това си има цена. Много е важно да си дадем ясна сметка още в началото дали можем да платим цената на това замитане, пренебрежение и емоционално подтискане.
Във времето, в което беше зает със това само как се чувстваш ти и твоето "спокойствие", пропусна да забележиш един малък детайл. Влязох в живота ти и се свързах с детето в теб, намерих го и му дадох любов, разбиране, приемане...обикнах го така, както ти не бе през всичките тези години.
Затова и толкова много се страхуваше от мен и чувствата, които събуждах у теб. Затова толкова бягаше и риташе срещу мен.
Умишлено си внушаваше колко си щастлив вкъщи, защото, ако не бяха тези убеждения нямаше да можеш да издържиш в онзи затвор.
Да, това е правилното определение за твоята "зона на комфорт".
Вкарах хаос и в същото време толкова обич. Имаше възможност да ме оставиш без последствия, на няколко пъти при това. Защо не го правеше? Защо избираше емоцията с мен?
Любовта е смисъла. А тя никога не бива да бъде приета за даденост, защото това убива. Тя се поддържа с благодарност и грижа. Избора е твой.
08.03.2020г
Dianne Dimitroff
