"Нас рядко ни окуражават да се вслушваме в своето шесто чувство, във вътрешния глас на осъзнаването на собственото ни битие. Всъщност, точно обратното - тласкат ни непрестанно да се съобразяваме с външни гласове - с гласовете и изискванията на родителите ни, учителите ни, началниците ни, правителството ни, психолозите и психотерапевтите ни. Всички те ни инструктират наяве и насън как да живеем живота си. На фона на толкова съветници и доброжелатели всички идващи от дълбочините на собственото ни Аз желания и прозрения започват да ни се струват подозрително егоистични или застрашително неуважителни, и следователно, нуждаещи се от постоянен мониторинг и строг самоконтрол. Е, и в консултирането, и в живота това се потвърждава - и както би го казал Дж.Бюджентал, - "задачата ни е да възстановим вроденото си право на вътрешен глас" У всеки от нас съществува такова шесто чувство, такава способност за екзистенциално самосъзнание. И всеки от нас създава психодинамично своя начин на съществуване в света като екзистенциален компромис между това как разбира самия себе си и това как възприема света с възможностите и ограниченията му за всеки от нас. И в живота, и в консултирането въпросът е "Какъв е този начин на живот, който следваме или творим?" Дали не се самоограничаваме? Способни ли сме да се освободим за едно по-зряло отношение към собствения ни живот? За мнозина това е непосилна задача, за съжаление. Но - убеден съм след 35 години практика като психолог и 60 години живот, - че почти всеки от нас е способен да направи откритието, че ако се вгледа честно в собствения си живот, може и да го промени в посока на желанията на вътрешния си глас. Но първо е нужно да го чуе, да го разбере и да му се довери. Да, това важи за всеки от нас." (стр. 477)
© Димитров, П., (2018, под редакция),
Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги,
ISBN 978-954-91472-9-2.
