Един ден ще осъзнаеш, че всичко, което ти казвах беше истина...
Един ден, когато вече ме няма... там... до теб.
Ще бъдеш предаден, първо от този, когото избра и след това от този, с когото ме заместваше, за да ме забравиш.
Един ден ще осъзнаеш какво държал си в ръцете си...чиста любов и душа на дете, което с лека ръка хвърли в кошчето за боклук, защото в онзи момент не са ти били по мярка...твърде големи за теб.
Кажи ми как е възможно чиста любов и 21 грама да бъдат толкова тежки за теб?
Щом с чуждите подхождаш така, какво ли направил си с твоите...
Тихо изчаквам те в късния следобед, да затвориш гневно вратата и запътвам се към кошчето да събера онези толкова незначителни за теб неща.
Грижливо ги почиствам с любов и прошка и си ги прибирам обратно.
В един от поредните следобеди осъзнах, че никога не мога да ги изгубя, защото са неразделна част от мен, а аз съм неразделна част от Вселената.
И в края на всеки ден изпращам към теб само любов...
Защото всеки дава това, което притежава...
Dianne
03.08.20
