понеделник, 19 ноември 2018 г.

Откъде произлизат съпротивите на характера.

"Разликата между неврозата на характера и симптомните неврози е само тази, че при последните невротичният характер е продуцирал също и симптоми, и така да се каже, се е концентрирал в тях.

Ако признаем факта, че основата на симптомната невроза винаги е невротичният характер, то е ясно, че при всеки анализ ще имаме работа с характерово-невротични съпротиви; отделните анализи ще се различават само по различното значение като трябва да се придаде на анализа на характера в отделния случай .

От гледна точка на анализа на характера разликата между хроничните неврози, тоест тези, които възникват още в детството и острите неврози, които се появяват късно, няма никакво значение , защото дали симптомите са се появили рано или късно не е толкова важно, колкото това, че невротичният характер , реактивната база за симптомната невроза, се е формирал, най-малкото в главните си черти, още със завършването на Едиповата фаза.

Макар да не е абсолютно надежден критерий, липсващото съзнание за болест е съществен признак  за неврозата на характера.
Невротичният симптом се усеща като чуждо тяло и създава чувство за болест.
Напротив, невротичната черта на характера, подобно на прекомерното чувство за ред при натрапливия характер или тревожната плахост при хистеричния характер е органично вградена в личността.
Някой може би се оплаква, че  е плах, но от това не се чувства болен.
Едва когато характерологичната плахост се засили до болестно изчервяване или натрапливо-невротичното чувство за ред- до натраплив церемониал, тоест когато невротичният характер симптоматично се обостри, той се чувства болен.

И така - теоретично - от всеки симптом може да се развие характерологичната  реактивна база.
Симптомът непосредствено се обуславя само от ограничен брой несъзнавани нагласи; например хистеричното повръщане има в основата си изтласкано желание за фелацио и орално желание за дете.
И двете се отразяват и върху характера, първото в известен инфантилизъм, второто в майчинска нагласа, но хистеричният характер, който обуславя хистеричния симптом ,се основава на множество - в голямата си част антагонистични - стремежи и най-често се  изразява в специфична нагласа или характер."

Източник: Анализ на характера - Вилхелм Райх

Вилхелм Райх: Емоционалната чума - втора част

Разлики между реакциите на гениталния характер, невротичния характер и носителя на емоционална чума:

В мисленето

Мисленето на човека с генитален характер се базира на обективните факти и процеси, то е способно да разграничи важното от маловажното и се стреми да определи и отстрани ирационалните и емоционалните смущения. По своята природа то е функционално – не механистично или мистично, съждението се явява пряк резултат от размисъл. Рационалното мислене е достъпно за фактически аргументи, доколкото без фактически контрааргументи то е неспособно да функционира.

Вярно е, че и при невротичния характер мисленето се опитва да се ориентира спрямо обективните процеси и факти. Въпреки това, доколкото в периферията на рационалното мислене действа сексуален застой, то се ориентира едновременно към принципа на избягване на удоволствието. Тоест процесът на мислене, водещ към достигането на удоволствие, например при компулсивна невроза, ще се игнорира до такава степен, че рационалната цел ще стане напълно недостъпна. Пример: всички се стремят към мир. Но доколкото мисловният процес се случва в рамките на невротичните структури на характера, дотолкова съществува като следстие стахът от свободата и страхът от отговорността (или страхът от получаване на удоволствие), въпросите за мира и свободата се обсъждат формално, а не фактически. Най-простите и очевидни факти в живота, явяващи се природни основи на мира и свободата сякаш нарочно се избягват, а важни връзки не се вземат под внимание. Така например, добре известните факти, че политиката е разрушителна, а човечеството е болно в психиатричен смисъл, по никакъв начин не се свързват със съзнателна потребност за построяване на удобен, самоуправляващ се социален ред. По такъв начин два повече или по-малко значими факта съществуват без всякаква връзка помежду им. 
Причината е следната: свързването на тези факти незабавно изисква практически промени във всекидневния живот. Невротичният характер е готов да приеме подобни промени идеологически, но практически се страхува от тях. Бронята на характера няма да му позволи да смени обичайния си начин на живот. Така той ще се съгласи с критиката на ирационалност на обществото и науката, но практически няба да се стреми към промени в себе си, нито в общестовото в съответствие със своята критика. Следователно той няма да организира социалния център от необходими реформи. Дори често се случва теоретичното съгласие на практика да се превърне в яростна съпротива на онова, което действително носи промени. В този случай границите между невротичния характер и чумния индивид губят яснота.
Индивидът, който страда от емоционалната чума, не е удовлетворен от пасивното отношение към проблема. Той се отличава от невротичния характер повече или по-малко по жизнеразрушаващата социална активност. Неговото мислене е размито от ирационални концепции и определено ирационални емоции. Вярно е, че както и при гениталния характер неговото мислене напълно отговаря на неговите действия (за разлика от невротичния характер, където мисленето и действието са разделени); но при емоционалната чува изводите винаги са готови още преди завършването на мисловния процес; мисленето не служи като средство за постигане на вярното решение, както в рационалния свят, то е необходимо по-скоро за това да се потвърди вече съществуващото ирационално решение и да се рационализира.
Това най-често се нарича предразсъдък, но обикновено не се отчита фактът, че предразсъдъкът има социални последици с голяма сила, че той е широко разпространен и на практиа е синоним на явленията, наречени инерция и традиция. Той е нетърпящ, т.е. не търпи рационалното мислене, което може да свърши с него, следователно мисленето на емоционалната чума е недостъпно с аргументи. То има свои собствени методи в своя собствен свят, своя собствена логика и именно по тази причина прави впечатление на рационалност, без да е рационално. Строгият, авторитарен възпитател, например вярно и справедливо ще посочи съществуващата неуправляемост на децата.
В дадените тесни рамки неговото заключение изглежда вярно. Ако рационално мислещият човек обясни че тази неуправляемост е резултат именно от рационалното мислене във възпитанието, то ще доведе естествено до блокиране на мисловния процес. Точно в това се вижда ирационалният характер на чумата.
Друг пример. Морализаторското потискане на сексуалността създава вторични стимули, а вторичните стимули правят моралаторското потискане необходимо. Всяко заключение тук е логично. Ако на защитника на необходимостта от потискане се предложи да отнеме вторичните стимули чрез естественото удовлетворяване, това ще бъде нахвулане в системата на мислене на чумния индивид, на което той ще отреагира с типичния за него начин – не с инсайт или корекция, а с ирационални аргументи, мълчание или дори ненавист. За него е емоционално важно потискането, както и вторичните стимули да продължат да съществуват. Колкото и парадоксално да изглежда това, но причината е проста: той се страхува от естествените импулси. Този страх действа подобно на ирационален мотор, който привежда в движение цялата система на мислене, който е рационален, доколкото е възможно. И именно този страх го подбужда към действие, ако неговата социална система е заплашена от сериозна опасност.

В действието

При гениталния характер мотивът, целта и действието се намират в хармония. Мотивите и целите имат рационална, т.е. социална цел. Мотивите и целите, на базата на тяхната преди всичко биологическа природа, се стермят към подобряване условията на живот, както на своите, така и на други хора. Това се нарича социално постижение.
При невротичния характер способността за действие е силно редуцирана, защото мотивите са лишени от афект или са противоречиви. И понеже невротикът обикновено силно потиска своята ирационалност, му се налага бостоянно да се бори с нея.
Именно това редуцира неговата способност за действие. Той се страхува да си позволи да действа, защото се страхува, че в него могат да се проявят садистични или някакви други патологични импулси. Обикновено той страда, осъзнавайки своята неспособност към пълноценно функциониране, но не проявява завист към здравите индивиди. Неговата гледна точка е следната: Не ми провървя в живота, и моите деца трябва да живеят по-добре отколкото аз. Подобно отношение го прави съчувстващ, но безплоден наблюдател на живота. Той не пречи на прогреса.
Що се отнася до индивидите, поразени от емоционалната чума, то ситуацията тук е друга. Мотивът за действие винаги е измислен, провъзгласеният мотив никога не отговаря на истинския и не е важно дали истинският мотив е съзнателен или несъзнателен. Също не са идентични провъзгласената и реалната цел. Германският фашизъм например провъзгласил целта си “за запазване на световната германска нация”, но реалната цел – на базата на структурата на характера, е империалистическата война, прекрояване на света и нищо повече. Базовата характеристика на индивида, обхванат от чумата, е неговата искрена и честна вяра в провъзгласяването на целта и мотива. Искам да подчертая, че не е възможно да се разбере структурата на характера на индивида, обхванат от чумата, без сериозно разбиране на факта, че той действа под влияние на структурната компулсивност. Не е важно доколко добри могат да бъдат неговите намерения, той може да действа само чрез метод, определен от емоционалната чума. Действие от подобен род е толкова естествено за него, като потребността от любов за гениталния характер, но индвидът, обхванат от чумата, зад защитата на своето субективно убеждение не страда от разбирането за вредността на своите действия. Мъжът може да поиска опека над своето дете, като го отдели от майката, своята жена, която му е била невярна и която той ненавижда. Постъпвайки така, той честно вярва, че действа в интерес на детето. Той не може да промени своята гледна точка, дори ако детето, страдащо по майката, се разболее. Този поразен от чумата баща ще създаде цяла система от рационални доводи, които ще му позволят да поддържа собственото убеждение, че той действа изключително в интерес на детето. Той не може да бъде убеден в това, че истинският мотив на неговата постъпка е садистичното наказание на майката.
Индивидът, обхванат от чума, за разлика от невротика често изпитва чувство на завист и смъртоносна ненавист към всичко здраво. Старата мома, страдаща от невроза на характера, живее в самота и не се намесва в любовния живот на други жени. Старата мома, обхваната от чумата, напротив, не понася когато други жени са щастливи в любовта. Като възпитател тя ще направи всичко, което е по силите й, за да бъдат лишени подопечните й от възможността да имат щастливи любовни отношения. Това се отнася към всички жизнени ситуации. Чумният характер при всякакви обстоятелства и с всякакви средтва ще се старае да промени своето обкръжение така, че то да не пречи на неговия начин на живот. Той възприема всичко, което не отговаря на неговите представи, като провокация и съответно се бори с това и го ненавижда. Особено добре тази черта се вижда у аскетите. Тяхната представа за живота е следната: Другите не трябва да бъдат по-щастливи от мен, те трябва да страдат така, както страдам аз. Това основно отношение във всеки отделен случай е добре замаскирано под идеология или теория, които сами по себе си са много логични и трябва голям опит и продължителни размисли, за да се определи истинското положение на нещата. Трябва да се каже, че европейското възпитание напълно следва такъв образец.

В сексуалността

За гениталния характер сексуалният живот се определя от основните закони на биологическата енергия. За гениталния характер е естествено да изпитва радост при вида на щастието на други хора в любовта, както и да остане равнодушен към порнографията и да изпитва отвращение към извращенията. Гениталният характер лесно се открива по лекотата, с която той установява контакт със здрави деца. За неговата структура е естествено разбирането на това, че интересът на децата и подрастващите в голямата си част е сексуален и че изискванията, които са резултат от този биологичен факт, трябва да бъдат удовлетворени. Подобно отношение е спонтанно и не зависи от наличието на знания. В съвременния социален живот именно такива бащи и майки, ако само те не живеят в благоприятна, поддържаща ги обстановка, се подлагат на опасността да бъдат заподозрени в престъпни намерения. Те заслужават противоположно отношение – максимална социална защита. Те образуват такива центрове в обществото, от които един ден ще излязат рационално действащи възпитатели и лекари, основата на техния живот е усещаното от тях щастие в любовта. Но днес родителите, които позволяват децата им да живеят по естествени, здрави закони, се подлагат на риска да бъдат привлечени към съдебна отговорност от някой влиятелен аскет и да загубят своето дете.
Невротичният характер живее в сексуално въздържание или тайно се подлага на извращения. Неговото оргастично безсилие съществува със стремеж към любов. Той е равнодушен към това дали са щастливи другите хора. При сблъсъка със сексуален проблем неговата реакция ще бъде по-скоро безпокойство отколкото ненавист. Неговата броня има отношение само към неговата собствена сексуалност, а не към сексуалността на другите. Неговите оргастични стремежи често се вплитат в културни и религиозни идеали, като не носят нито вреда, нито полза за здравето на обществото. Той обикновено е активен в кръгове или групи, които имат голямосоциално влияние.
Много представители на тези групи имат безусловно културна ценност, но те не могат да повлияят по някакъв начин на менталната хигиена на масите, доколкото масите се отнасят към въпроса за естествения любовен живот по-конкретно и праволинейно, отколкото те.
Току-що описаната позиция на сексуално безопасния невротичен характер може при определени външни обстоятелства по всяко време да заема формата на емоционална чума. Обикновено става следното: вторичните стимули, сдържаните културни и религиозни идеали излизат навън. Индивидът, обхванат от чума, винаги е склонен в сексуалността към садизъм и порнография. За него са характерни похотливостта (заради неспособността да получи сексуално удовлетворение) и садистично морализаторство едновременно. Това е заложено в структурата му, той не може да се промени дори при наличието на знания и инсайт. На основата на тази структура той не може да бъде друг, освен порнографски похотлив и садистично морализаторстващ едновременно.
Това е ядро на структурата на характера на човека, обхванат от емоционалната чума. Всеки процес, който предизвиква оргастични стремежи и следователно страх от оргазъм, предизвиква у него силна ненавист. Изискването на аскетизма е насочено не само против самия себе си, но и садистично против естествения любовен живот на другите хора. Движените от чумата индивиди са склонни да се организират в социални кръгове. Подобни кръгове се превръщат в центрове на общественото мнение, за които е характерно крайно нетърпимото отношение към въпросите на естествения любовен живот. Подобни центрове съществуват винаги и са добре известни. Те сурово преследват всяка проява на естествения любовен живот, прикривайки се с думи “за културата” и “морала”. С течение на времето те са изработили специална техника на дискредитация.
Клиничното изследване не оставя съмнение, че за тези кръгове, обединяващи обхванатите от чумата хора, сплетните и клеветата са извратен начин за сексуално удовлетворение. Така сексуалното удовлетворение се постига при изключване на естествената генитална функция. Хомосексуалността, половите актове с животни и други извращения особено често се срещат в тези кръгове. Садистичното осъждане е насочено срещу естествената, а не срещу извратената сексуалност на други хора. В особено жестока форма то е насочено към естествената сексуалност на децата и подрастващите. В същото време то е сляпо към проявите на извратена сексуалност. Върху съвестта нахората, които извършват таен съд над сексуалността на други, лежат много човешки животи. 

В работата

Човек с генитален характер активно следва развитието на работния процес. На работния процес му се предоставя възможност да се развива самостоятелно. Интересът е насочен към самия процес на труда. Резултатът от труда идва без особено усилие, спонтанно. Продукът, който е резултат от работния процес, е важна характеристика на биологичната радост от труда. Осъзнаването на подобни факти и престави предизвиква силна критика по адрес на всички съществуващи днес методи за ранно възпитание, при които дейността на детето е предопределена от по-рано очаквания резултат от неговия труд. Преднамереното отношение към резултата и твърдата детерминираност на самия процес на труда губи въображението, а следователно и неговата продуктивност. Биологичната радост от работата се съчетава със способността да изпитва ентусиазъм. Компулсивното морализаторство не внася истински ентусиазъм, а само мистичен екстаз. Детето, което трябва да построи вече зададената сграда от дадени блокове по посочения начин не може да използва своето въображение и следователно да развие ентусизма си. Не е трудно да се досетим, че тази основна черта на авторитарното възпитание съществува поради страха от възрастните от получаването на удоволствие. Тя винаги потиска детската радост в работата. Гениталният характер винаги насочва другите в работата със своя пример, а не с обвъзрване на крайния резултат и методите за постигането му. Това предполага вегетативна подвижност и способност да си позволим да действаме.
Човек с невротичен характер повече или по-малко е ограничен в работата си. Неговата биологична енергия основно се използва за защита от извратени фантазии. Неговите проблеми идват заради неправилното използване на биологичната енергия. Работата, изпълнявана от невротичен характер, обикновено се прави автоматично и е лишена от радост. И понеже невротичният характер не е способен да изпита истински ентусиазъм, той възприема детската способност за това като “неправилно”. По този начин той се стреми в невротично-компулсивен стил да определя работата на другите.
Индивидът, който страда от чума, ненавижда работата, възприема я като бреме. Той избягва всякаква отговорност, а особено работа, свързана с търпелива настойчивост. Той може да мечтае да напише важна книга, да нарисува картина, да работи във ферма, но понеже не е способен да работи, избягва постепенното органично развитие, присъщо на всеки работен процес. По тази причина той се стреми да стане идеолог, мистик или политик, с други думи, той се стреми към дейност, която не изисква търпение и органично развитие, той може да стане и празен скитник. Вътре в себе си той създава готова картина на жвота, изтъкана от невротични фантазии. Понеже сам не е способен да се труди, той иска да накара околните да се трудят над създаването на тази патологична картина на живота. Онзи, когото американците наричат бос в отрицателния смисъл на думата, е продукт на подобен стремеж. Гениталният характер, насочващ колективния трудов процес, спонтанно дава пример на другите: работи повече от тях. Индивидът, обхванат от чумата, обратното, се стреми да работи по-малко от другите. Колкото е по-малка способността му към труд, толкова по-малка е увереността му в себе си, толкова повече се стреми да показва на другите как да работят.
По силата на необходимостта посоченото разделение е схематично. В реалния живот всеки генитален характер носи в себе си чертите на невротичния характер и неговите чумни реакции. Също така всеки индивид, обхванат от чума, има възможност за генитален характер. Опитът на оргонотерапията не оставя извън съмнение факта, че индивидът, който страда от емоционална чума, попадащ в категорията "moral insanity", не само по принцип е лечим, но и е способен да развива забележителни способности в областта на интелекта, работата и сексуалността. Това още веднъж потвърждава, че терминът емоционална чума не означава някакво унижение."

Източник: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=509234&df=46&dflid=3

събота, 10 ноември 2018 г.

Здравей! Аз съм жената, която ще ти вземе мъжа.

"Здрасти, искаш ли да си говорим на “Ти”? Всъщност не ми пука, така и така вече започнах. Позволи ми да се представя. Аз имам много имена и много лица. Мога да бъда Нора, колежката от офиса. Или пък Лили, продавачката на фрешове. А защо не и Антония, онази добра приятелка от детството.
Тук имената, професиите и статусът не са толкова важни. Важното е едно – тук съм, за да ти взема момчето и ще го направя съвсем несъзнателно, без да го искам. Защото аз не съм лошо момиче, не съм кучка, не съм зла жена, която краде съпрузи и гаджета.
Но аз ще направя възможно най-лошото нещо на твоя човек – ще му взема ума. Не, аз няма да спя с него, дори няма да го целуна. Но той ще ме сънува. И ще си мисли за мен, докато целува теб. Ще се чуди какъв е вкусът на устните ми и ще изтръпва всеки път, когато долови аромата на парфюма ми.
Аз може и да не го докосна никога, може дори да не си стиснем ръцете, но ще докосна душата му. Със звънливия смях, с начина, по който небрежно развявам косите си, с непохватната ми същност, с наперената ми походка, с начина, по който сбръчквам нос, когато не съм доволна от нещо.
Той ще започне да забелязва всички тези малки неща у мен. Ще види онази луничка над дясната ми вежда и срамежливата трапчинка, която се появява на бузата ми, само ако нещо е много, много забавно. Ще търси все по-близък контакт с мен, ще ме мисли, ще очаква да ме види с трепета на влюбен седмокласник.
Знаеш ли, аз дори няма да знам, че това се случва. Аз просто ще върша ежедневните си задължения, ще дишам и издишам, в повечето случаи ще минавам покрай него, без дори да го забелязвам. И така неусетно ще ти го взема, мислите му ще бъдат мои, макар и да не сме си разменили повече от 20-30 думи.
И вината ще бъде само и единствено твоя. Мъжете започват да се заглеждат в чуждото по две причини – просто са свине или им липсва нещо в настоящата връзка. Ти си знаеш, че момчето ти не е свиня, така че оставаме с една опция – не му даваш всичко, от което има нужда.
Признай, ти го прие за даденост и не се бориш за любовта му, не се стараеш да го печелиш всеки ден, отново и отново. Често обвиняваме, че мъжете престават да се стараят, когато получат момичето, но дали и ние не сме виновни за същото?
Кога беше последният път, когато направи нещо мило за него? Когато си купи ново секси и супер непрактично бельо? Когато му приготви любимата вечеря? Или просто му направи комплимент?
Имаше време, в което само ти беше в мислите му, само ти му беше интересна. Но сега аз съм на твоето място в главата му и вината за това може би е твоя. Имаш още малко време да го спасиш. 1…2…3…"
източник: edna.bg

четвъртък, 8 ноември 2018 г.

"Откакто те има" - Силвия Крумова

"Благодаря ти, че си тук и те има. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та, благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещая.... Нищо няма да ти обещая.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тия неща не харесвам лакомията.  Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душиците, но ти си обичал, както и аз (не само). Събуждал си се, не един път и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. Първият си ми, в този ден. Болката променя, знаеш от опит. Няма нужда да ти припомням и да те връщам към нея. Аз съм различна. Тоест любовта ми се е променила. Начинът, по който мога да обичам не е същият. Ти си си ти, а това е толкова красиво.

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки и блуса? А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи така? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошия. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без мен. Не те познавам (все още). Не те познавам по начинът, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи... сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен.Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това.  Откакто те има се научих да летя."

Автор: Силвия Крумова

сряда, 7 ноември 2018 г.

Системно тълкуване и анализ на съпротивите

"Колкото повече материал от спомени предлага един пациент, без да може да произведе съответната съпротива, толкова по-недоверчиви трябва да бъдем ние.
Нашето основно правило гласи: Никакво тълкуване на смисъла, когато е необходимо тълкуване на съпротивата!
За да се отстрани съпротивата, трябва да се познава свързаният с нея и съдържащият се в нея несъзнаван материал е недостъпен, защото съпротивата го блокира.
Подобно на съня, всяка съпротива също има исторически смисъл / произход/ и актуално значение. Тогава този порочен кръг може да се разруши по такъв начин, че от актуалната ситуация, която е била наблюдавана в процеса на възникване, и от формата и средствата на съпротивата да се отгатне нейният актуален смисъл и цел, и чрез съответното тълкуване да се повлияе дотолкова, че да се прояви съответният инфантилен материал; едва с негова помощ съпротивата може да се преодолее напълно.
За откриване на съпротивите и отгатване на актуалния им смисъл, разбира се, няма правила; в преобладаващата си част това са интуитивни действия- тук започва аналитичното изкуство, което не може да бъде преподавано.
КОлкото по-нефрапиращи и по-потайни са съпротивите, толкова по-сигурни трябва да бъдат интуитивните действия на аналитика, за да ги овладее.

"Латентна съпротива" -  това са нагласите на пациента, които не се проявяват непосредствено, като например под формата на съмнение, недоверие, закъсняване за сестиите, мълчание, упорство, липса на асоциации и т.н., а индиректно в начина  на извършване на аналитичната работа; например прекаленото покорство или пълното отсъствие на манифестни съпротиви е указание за скрита и затова толкова опасна пасивна резистентност./ .../

При правилно протичащият анализ не минава много време, докато се появи първата голяма съпротива на преноса.
Чрез основното правило, което настояваме да се съблюдава, ние получаваме осъдителното, което е било оценено като неприемливо за Аза.
Рано или късно при пациента се задейства засилена защита на изтласканото; най-напред тя е насочена само срещу изтласканото, но пациентът не знае, че носи нещо осъдително в себе си, нито че се защитава от него.
Както посочи Фройд, самите съпротиви са несъзнавани.
Но съпротивата е афектен импулс, на който съответства повишен разход на енергия и затова не може да остане незабелязан.

Чрез преместване на защитата - от несъзнаваното върху лекаря, съответното съдържание на несъзнаваното също се промъква в съпротивата; съдържанието се проецира и върху лекаря.
Той, например, се превръща в злодей като бащата или любимото същество като майката.
Като смутител на спокойствието на невротичното равновесие аналитикът неизбежно се превръща във враг, независимо дали става дума за проецирани импулси на любов или на омраза, защото и в двата случая е налице защита, отблъскване.

Някои типични болестни причини, при които най-често може да се очаква латентна негативна съпротива са:

1. Прекалено изпълнителните, прекалено дружелюбните, много доверчивите, "добрите" пациенти; случаите, които винаги са с положителен  пренос и никога не проявяват реакция на разочарование. / Най-често пасивно - фемининни характери или женски хистерии с нимфоманни тенденции/.

2. Винаги строго конвенционалните и коректните; това са обиковено натрапливи характери, които са превърнали цялата си омраза във "вежливост на всяка цена".

3. Пациентите с афективна парализа; подобно на коректните, те се отличават с особена сила, но блокирана агресивност. Това също са предимно натрапливи характери, но често и женските хистерии показват повърхностна афективна парализа.

4. Пациенти, които се оплакват от невъзможност за истински чувства и израз на чувства, тоест които страдат от деперсонализация.

За илюстрация ще приведем един схематичен пример: ако да речм един пациент първо е изпитвал любов към майка си, после е мразил баща си, а накрая от страх се е отказал от майката и е превърмал омразата си към бащата в пасивно-феминната любов към него, то при правилно проведен анализ на съпротивата най-напред в преноса той ще разкрие своята пасивно-фемининна нагласа, крайният резултат от развитието на неговото либидо.
Систематичен анализ на съпротивата, на второ място, ще разгърне скритата на заден план омраза към бащата и едва след нейната аналитична разработка ще последва нов катексис на майката, най-напред чрез пренос на любовта към нея върху аналитика.
Оттук по-късно тя може да се пренесе и върху реална жена.

Само в редки случаи се налага да потискаме бъро нахлуващия материал, например ако бъдат осъзнати прекалено рано и наведнъж несъзнавани перврзни фантазии или инцестни желания, преди Азът да е станал достатъчно силен, за да ги преработи.
Ако ту игнорирането се окаже недостатъчно, трябва да  отклоним вниманието на пациента към друга тема.

Чрез правилно избиране  на материала, който трябва да се тълкува, ние постигаме континиум в анализа, и тогава не само постоянно сме в течение на актуалната ситуация, но също така можем да проследим като червена нишка закономерността, на която се подчинява развитието на преноса.
По този начин съпротивите, които, разбира се, не са нищо друго освен отделни фрагменти от неврозата, се явяват един след друг, и то свързани в исторически обусловена закономерност, а това облекчава нашата работа и подготвя солидна основа за излекуването на пациента."

Източник: " Анализ на характера" - Вилхелм Райх 

събота, 3 ноември 2018 г.

Защитен механизъм - Изместване

"Изместването се изразява в замяна насочеността на своята активност от опасен към безопасен обект или в промяна начина на въздействие върху заплашващ обект. Активизиране на тази защитна мярка става при възникване на фрустрираща ситуация. Фрустраторът – човек или специфичен предмет – не може да се преодолее с директна агресия. Индивидът се чувства безсилен, обиден, беззащитен, неуважаван. Той не може да се справи с човека, изпъкващ като преграда. Отрицателните чувства, които са го обхванали, се ограничават като биват насочени възмездяващите усилия към друг обект, който не притежава увреждащи възможности."


Източник : Уикипедия

Защитен механизъм - Сублимация

"Сублимацията се появява, когато човек обръща енергията, свързана с неприемлив импулс или нагон, в социално приемлива дейност. Такива преобръщания са били предлагани като обяснение на мотивацията зад много творчески, научни и културни дейности. Фройд дава пример, че един човек би сублимирал садистичния импулс като стане например хирург."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Интелектуализация

"Интелектуализацията е опит за овладяване инстинктивните процеси чрез свързването им с идеи, които могат да бъдат разработвани в съзнанието. Ана Фройд забелязва, че интелектуализацията е присъща за периода на юношеството, тъй като тогава е и най-голямата опасност, свързана с мощните и количествено големи импулси от инстинктивната сфера. В спасението чрез интелектуализация юношата засилва абстрактните си интереси или дебати по философски, религиозни и други теми, като темите, от които те се интересуват, са същите, породили конфликтите между различните психични структури."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Рационализация

"Рационализацията може да се определи като използване на „добри“ причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация. Психоаналитикът Ерих Фром казва по въпроса:
Психоанализата открива ново измерение на истината; тя показва, че истинската вяра в твърдението не е достатъчна за да се установи неговата истинност; само чрез разбиране на собствените несъзнателни процеси човекът може да узнае, дали става дума за рационализация или за истина: Тук лесно може да възникнат неясности. Сега обсъждаме, явява ли се мотивът, който човекът смята за причина на своите действия, истински мотив. Не става дума за истиността на рационализираното твърдение като такова. Нека да дадем прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той рационализира. Истинската причина е страхът, а не дъждът. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно, дъждът, може да бъде и истинно.[1]“. Тоест навън наистина може да вали дъжд, но не това да е истинската причина, поради която индивида не иска да излезе."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Формиране на реакция

"Фройд смята, че ако има възможност заплашителен изтласкан материал да се върне в съзнанието, човек може да се опита да подкрепи изтласкването, като използва поведения, диаметрално противоположни на типа поведения, които биха произтекли от изтласканият материал. Ако човек намира хомосексуалността за заплашваща и има изтласкани хомосексуални тенденции, за да подкрепи изтласкването, той може да се ангажира в прекомерни хетеросексуални дейности."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм: Компенсация

"Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Идентификация

"Когато използва идентификацията, човек приема върху себе си личностните характеристики на друг човек. В психоаналитичната теория идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс. Когато момчето осъзнае своите чувства към майка си и това, че баща му е противник в случая, в края на периода на Едиповия комплекс момчето се идентифицира със своя „противник“ бащата, за да избегне чувството за вина и страха от кастрация. Аналогичен е случая при момичето, което е в периода на Комплекса на Електра, което се идентифицира с майката. В този случай ако има братче, момичето установява, че на него му липсва пенис и си мисли (вероятно поради заплахите за кастриране към момчето), че е бил отрязан на него поради неспослушанието си за това, което чувства."

Изтоник: Уикипедия


Защитен механизъм - Регресия

"Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликтстрес и особено фрустрациячовек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Проекция

"Проекцията включва атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации. Идентифицирани са три типа проекция. При атрибутивната проекция човек съзнава притежаването на определена черта и след това я атрибутира на друг човек. При тази проекция човек проектира своя нежелана черта върху известни и уважавани личности, което му помага да преосмисли тази своя черта и да направи притежаването и по-малко стресиращо.
При допълващата проекция човек съзнава определена характеристика или чувство и атрибутира тяхната причина на друг човек. Обикновено се приема, че тя служи на защитна функция, като помага на човека да се види в хармония със света и да оправдае собствените си чувста или дейности.
И накрая е класическата проекция, при която дадена черта или характеристика, е изтласкана в несъзнаваното и човек не подозира съществуването ѝ, но я проектира върху друг човек, без да си дава сметка за наличието на тази черта у самия себе си."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Отричане

"При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.
Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането, някои изследователи използват термините предефиниранеи преоценка като „етикети“ за тази защитна стратегия."

Източник: Уикипедия

Защитен механнизъм- Потискане

"При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли – факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването."


Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Изтласкване

"Изтласкването е селективно/ избирателно/ забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес.
Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното.
Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да сее върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново."

Характери и типове престъпници. Почеркът.

"Почеркът е особено важен, най-вече за разграничаване на престъпник по рождение от ненормален, както и за разликата между разни видове умствени отклонения. / фиг. 25 /
Мономаниаци и матоиди /8/ (ексцентрици). които създават най-много грижи на полицията, често приказват по съвършено разумен начин, обаче си изливат всичкото безумие на хартия, без изследването на която, не е лесно да се открие умственото разстройство.
Те пишат бързо и много продължително. Чантите, портфейлите, джобовете и пр. са винаги пълни с листчета, изписани със ситен почерк, а понякога надраскани във всички посоки. Смисълът на написаното обикновено е абсурден или просто глупав, включващ безкрайни повторения.

Индивиди в първия стадий на парализа правят правописни грешки, които съвпадат с грешките им в произношението - както "Гаригалди", вместо "Гарибалди".
Този дефект трябва много внимателно да бъде изучен.
Ако пациентът е относително добре образован, неговият подпис, който най-слабо се изменя, не е достатъен; нито пък няколко реда са задоволителни за теста, понеже лесно би могъл  да си съсредоточи вниманието към тях; трябва да изпише цяла страница или две, като бъде омолен да побърза.

Алкохолизмът и парализата най-често се отразяват в треперлив почерк с непостоянен наклон, както при стари хора.
След епилептични пристъпи и атаки на истерия почеркът бива нестабилен. И най-слабото потръпване на ръката бива регистрирано, ако се ползва електрическата писалка /9/ на Едисон.
При прогресиращата обща парализа и някои форми на деменция треперенето е толкова усилено, че написаното става нечетливо, със зигзагообразни букви.
Почеркът на хора, податливи на апоплектични удари, често прилича на калиграфия. /10/
Мономаниаците изпъстрят написаното с илюстрации и символи.
Писането им е твърде близо до имитация на отпечатан текст, също както при матоидите, истеричните и мегаломаните, и използват множество главни букви и възклицателни знаци.
Често имат неправилно изписани думи и завъртулки.

Престъпниците, обвинени в кървави злодеяния, най-често имат груби, но енергични почерци и удължават хоризонталните чертички.
Почеркът при крадците едва ли може да бъде различен от този на нормалните хора, обаче на измамниците лесно се разпознава, тъй като обикновено му липсва яснота, макар да запазва относителна еднаквост. Подписът почти винаги е нечетлив и омотан в безкрайни завъртулки."


Източник:"Престъпният човек"- Чезаре Ломброзо

петък, 2 ноември 2018 г.

Физически аномалии у престъпника по рождение

                                            Главният и малкият мозък

Основната и най-честа аномалия са преобладаващите макроскопични отклонения в лявото полукълбо, които са свързани със сетивното и функционалното левичарство, присъщо на престъпниците и придобито от заболявания.
Най-забележимата аномалия при малкия мозък е хипертрофията на вермиса, която представлява междинния лоб, открит у нисшите бозайници.
Аномалиите при гънките на главния мозък се състоят най-вече в анастомотични /15/ нагъвания, удвояване на фисурата на Роландо /16/ , честото наличие на четвъртата фронтална гънка, неправилното развитие на прекунеуса /17/  (както у много видове човекоподобни маймуни) и т.н.
Още по-чести биват аномалиите от чисто патологичен характер. Такива са: сраствания на менингите/18/, частична атрофия, удебеляване на pia mater/19/, конгестия/20/ на менингите, центрове с омеквания, съшиване на зрителните таламуси/21/, атрофия на corpus callosum/22/ и т.н.
 От огромно значение също така са хистологичните/23/ аномалии, открити от Ронкорони/24/, в мозъците на престъпници и епилептици. При нормалните индивиди слоевете на фронталната област са разоложени по следния начин (фиг.6)

1. Молекулярен слой.
2. Повърхностен слой от малки клетки.
3. Слой от малки пирамидални клетки.
4. Плътен слой от малки нервни клетки.
5. Слой от полиморфни/25/ клетки.

При някои животни- кучето, човекоподобните маймуни, заека, вола и домашните птици, повърхностният слой често не съществува, а дълбокият се открива само до някаква степен у маймуните.
У престъпника по рождение и у епилептика преобладават големите, пирамидалните и полиморфните клетки , докато при нормалните индивиди - малките, триъгълните и звездообразните.
Също така преходът от малките повърхностни към по-големите нервни клетки не е достатъчно  равномерен, а броят на нервните клетки е забележимо под средния. Нещо повече, при норално устроения мозък нервните клетки са съвсем малко или въобще липсват в бялата субстанция, а у родените  престъпници и епилептиците те са в изобилие из тази част на мозъка.

Анормалната морфологична подредба, описана от Ронкорони, е навярно анатомичното отражение на наследствени изменения и разкрива разстройства при нервното развитие, които водят до "морална лудост" или епиелепсия, съобразно със сериозността на болестните състояния, от които произтичат. / фиг.6/.

1. Молекулярен слой.
2. Вътрешен зърнист слой.
3. Слой на малките пирамидални клетки.
4. Слой на големите пирамидални клетки.
5. Плътен слой от малки нервни клетки или плътен зърнист слой.
6. Слой от полиморфни клетки.

Тези аномалии в крайниците, трупа, черепа и преди всичко в лицето, щом бъдат много на брой и ясно изразени, съставляват онова, което е познато на криминалните антрополози като престъпен тип- точно по същия начин, както сборът от характеристиките, присъщи на кретените, формират така наречения кретенски тип.
И в двата случая аномалиите нямат съществено значение, понеже те не са нито причината за противообществените наклонности на престъпника, нито за умствената недостатъчност на кретена.
Те са външните и видимите признаци за един загадъчен и сложен процес на дегенерация, който в случая с престъпника събужда злостни импулси, до голяма степен от атавистичен произход.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

/15/ - От анастомоза, т.е. с изкуствена връзка - бел.прев
/16/ - Разделящата цепнатина между фронталния(предния) и париеталния (теменния) мозъчен лоб.- бел. прев
/17/ - Участъкът от теменния лоб, в който се формират самосъзнанието, паметта и визуалните възприятия ( нар. още "център на щастието") - бел.прев
/18/ - Мозъчнит еобвивки ( твърда, паяжиновидна и мека ) - бел. прев
/19/ -pia mater ( лат., букв. нежна майка): - най-крехката вътрешна част на менингите - бел. прев
/20/ -Наплив на кръв - бел. прев
/ 21/ - Таламус: част от междинния мозък, служеща като "дистрибутор" на информацията от сетивата -бел. прев
/ 22/ - corpus callosum/лат., букв., мазолето тяло/:масивна " плочка" от бяло мозъчно вещество, намираща се в дъното на разделителната надлъжна цепнатина / фисура/ и свързваща полукълбата - бел. прев
/ 23/ - Или тъканните- бел. прев
/24/ -  Ронкорони, Луиджи (1865 - 1957): итал. медик и психиатър с важни изследвания
/25/ -  Многообразни, с разл. форма - бел.прев


Източник: "Престъпният човек" - Чезаре Ломброзо