"Почеркът е особено важен, най-вече за разграничаване на престъпник по рождение от ненормален, както и за разликата между разни видове умствени отклонения. / фиг. 25 /
Мономаниаци и матоиди /8/ (ексцентрици). които създават най-много грижи на полицията, често приказват по съвършено разумен начин, обаче си изливат всичкото безумие на хартия, без изследването на която, не е лесно да се открие умственото разстройство.
Те пишат бързо и много продължително. Чантите, портфейлите, джобовете и пр. са винаги пълни с листчета, изписани със ситен почерк, а понякога надраскани във всички посоки. Смисълът на написаното обикновено е абсурден или просто глупав, включващ безкрайни повторения.
Индивиди в първия стадий на парализа правят правописни грешки, които съвпадат с грешките им в произношението - както "Гаригалди", вместо "Гарибалди".
Този дефект трябва много внимателно да бъде изучен.
Ако пациентът е относително добре образован, неговият подпис, който най-слабо се изменя, не е достатъен; нито пък няколко реда са задоволителни за теста, понеже лесно би могъл да си съсредоточи вниманието към тях; трябва да изпише цяла страница или две, като бъде омолен да побърза.
Алкохолизмът и парализата най-често се отразяват в треперлив почерк с непостоянен наклон, както при стари хора.
След епилептични пристъпи и атаки на истерия почеркът бива нестабилен. И най-слабото потръпване на ръката бива регистрирано, ако се ползва електрическата писалка /9/ на Едисон.
При прогресиращата обща парализа и някои форми на деменция треперенето е толкова усилено, че написаното става нечетливо, със зигзагообразни букви.
Почеркът на хора, податливи на апоплектични удари, често прилича на калиграфия. /10/
Мономаниаците изпъстрят написаното с илюстрации и символи.
Писането им е твърде близо до имитация на отпечатан текст, също както при матоидите, истеричните и мегаломаните, и използват множество главни букви и възклицателни знаци.
Често имат неправилно изписани думи и завъртулки.
Престъпниците, обвинени в кървави злодеяния, най-често имат груби, но енергични почерци и удължават хоризонталните чертички.
Почеркът при крадците едва ли може да бъде различен от този на нормалните хора, обаче на измамниците лесно се разпознава, тъй като обикновено му липсва яснота, макар да запазва относителна еднаквост. Подписът почти винаги е нечетлив и омотан в безкрайни завъртулки."
Източник:"Престъпният човек"- Чезаре Ломброзо
Те пишат бързо и много продължително. Чантите, портфейлите, джобовете и пр. са винаги пълни с листчета, изписани със ситен почерк, а понякога надраскани във всички посоки. Смисълът на написаното обикновено е абсурден или просто глупав, включващ безкрайни повторения.
Индивиди в първия стадий на парализа правят правописни грешки, които съвпадат с грешките им в произношението - както "Гаригалди", вместо "Гарибалди".
Този дефект трябва много внимателно да бъде изучен.
Ако пациентът е относително добре образован, неговият подпис, който най-слабо се изменя, не е достатъен; нито пък няколко реда са задоволителни за теста, понеже лесно би могъл да си съсредоточи вниманието към тях; трябва да изпише цяла страница или две, като бъде омолен да побърза.
Алкохолизмът и парализата най-често се отразяват в треперлив почерк с непостоянен наклон, както при стари хора.
След епилептични пристъпи и атаки на истерия почеркът бива нестабилен. И най-слабото потръпване на ръката бива регистрирано, ако се ползва електрическата писалка /9/ на Едисон.
При прогресиращата обща парализа и някои форми на деменция треперенето е толкова усилено, че написаното става нечетливо, със зигзагообразни букви.
Почеркът на хора, податливи на апоплектични удари, често прилича на калиграфия. /10/
Мономаниаците изпъстрят написаното с илюстрации и символи.
Писането им е твърде близо до имитация на отпечатан текст, също както при матоидите, истеричните и мегаломаните, и използват множество главни букви и възклицателни знаци.
Често имат неправилно изписани думи и завъртулки.
Престъпниците, обвинени в кървави злодеяния, най-често имат груби, но енергични почерци и удължават хоризонталните чертички.
Почеркът при крадците едва ли може да бъде различен от този на нормалните хора, обаче на измамниците лесно се разпознава, тъй като обикновено му липсва яснота, макар да запазва относителна еднаквост. Подписът почти винаги е нечетлив и омотан в безкрайни завъртулки."
Източник:"Престъпният човек"- Чезаре Ломброзо
Няма коментари:
Публикуване на коментар