Все по-често

Започнах да слушам музика все по-често, да пия вино и да се наслаждавам на живота.
Все по-често не намирам смисъл да натривам носа на егоизма си, защото него почти го няма.
Изчезна толкова неусетно, колкото аз, когато най-много трябвах на онзи, който просто искаше да задоволи потребностите си.
Някак ми се отдава да оценявам малките моменти и хората в него, онези, които стоят в сянката на мечтите си и рисуват настояще.
Морето винаги ме е привличало с онази негова неповторимост, магията на залезите и шоколадовия тен.
Може би съм създадена за него.
Може би съм създадена за истинските, съкровени усещания в душата на човек, защото само тогава се чувствам у дома си.
Не намирам смисъл в безсмислените разговори, глупавите изхабени отношения и кофти вечери, които освен да ограбват всичко свято у теб, те научават да живееш неемоционално.
И ти се примиряваш с това, сякаш някой друг има правото да поема контрола над собствения ти живот.
Жалко за изборите, които правим и които не правим.
Жалко за пропиляното време и липсата на осъзнатост.
И тъй като осъзнах колко е кратък живота, ще продължа да пия сутрешното си кафе... с любов...

06.07.2017
Dianne

Странични ефекти на времето

"Видях я случайно, всичко стана много бързо - играеше с облаци, режеше си парченца и ги пускаше по земята. Едно падна върху мен и напои изсъхналите ми корени. Отдавна не бях цъфтяла. Една катастрофа, последвала пустиня, аз все си стоя тук. Но когато човек не чака, нещо винаги идва.
Обаче сега ме е страх да я погледна отново. Не и днес. Може довечера, по тъмно. Че ако срещнем пак погледи ще взема да реша да направя нещо глупаво, като например да се откъсна и да и се подаря. Тя пък може да последва глупостта ми и този път да ме сложи във ваза до леглото си. Така се създава ежедневие – поредица от нелепици с малко вода и два слънчеви лъча. Странични ефекти: любов.
Като в утро, призори, с шепот на мъгла и пролет, бъдещето ще танцува по върховете на пръстите и. Линията на живота и е на един риск разстояние. Пътят е вълнуващ и опасен. И тя владее времето.
В такова едно несъздадено утро, тя ще дойде да обвие ръце около мен, докато стоя на балкона, облечена в мисли и отминали тревоги. Ще потъна в нея тихо. На света имало и хубави неща. (Само се питам докога ще се залъгвам с тая мечта.)
Аз съм просто дете на земята, а тя владее времето. Замеряла ме с облаци нарочно, за да се срещнем уж случайно.
Но това все още не го знам. Обратно в бъдещето ни - с дланта и върху моята рисуваме нирвана в душите си.
Ще намерим спокойствие в общия си хаос и немирни погледи. Ще вдишаме жълтия въздух на предстоящата ни буря и ще затворим очи. Всичко ще бъде различно. Сърцето ще бъде отдясно. Вътре ще има някого."

Автор: Думи без име