"Видях я случайно, всичко стана много бързо - играеше с облаци, режеше си парченца и ги пускаше по земята. Едно падна върху мен и напои изсъхналите ми корени. Отдавна не бях цъфтяла. Една катастрофа, последвала пустиня, аз все си стоя тук. Но когато човек не чака, нещо винаги идва.
Обаче сега ме е страх да я погледна отново. Не и днес. Може довечера, по тъмно. Че ако срещнем пак погледи ще взема да реша да направя нещо глупаво, като например да се откъсна и да и се подаря. Тя пък може да последва глупостта ми и този път да ме сложи във ваза до леглото си. Така се създава ежедневие – поредица от нелепици с малко вода и два слънчеви лъча. Странични ефекти: любов.
Като в утро, призори, с шепот на мъгла и пролет, бъдещето ще танцува по върховете на пръстите и. Линията на живота и е на един риск разстояние. Пътят е вълнуващ и опасен. И тя владее времето.
В такова едно несъздадено утро, тя ще дойде да обвие ръце около мен, докато стоя на балкона, облечена в мисли и отминали тревоги. Ще потъна в нея тихо. На света имало и хубави неща. (Само се питам докога ще се залъгвам с тая мечта.)
Аз съм просто дете на земята, а тя владее времето. Замеряла ме с облаци нарочно, за да се срещнем уж случайно.
Но това все още не го знам. Обратно в бъдещето ни - с дланта и върху моята рисуваме нирвана в душите си.
Ще намерим спокойствие в общия си хаос и немирни погледи. Ще вдишаме жълтия въздух на предстоящата ни буря и ще затворим очи. Всичко ще бъде различно. Сърцето ще бъде отдясно. Вътре ще има някого."
Автор: Думи без име
Няма коментари:
Публикуване на коментар