Усещане

" Първичен психичен процес. Съществува единствено при непосредствено въздействие на обекта. След това престава да съществува. Отразява само отделните страни на предметите. Само външно видимите страни, но независимо от това са възможни обобщения. Образът е винаги по-беден от предмета в съдържателно отношение. Първоначално образът е неясен (аморфно петно ).
Способността към усещане има вроден характер, но и се развива. Независимо от формата си усещанията дават знания на човека и това разширява границите на неговата свобода. Жизнената дейност и самочувствие на личността предполагат цялостен поток от усещания иначе се получават аномалии.
-Сензорна депривация
-Сензорно свръхизобилие
   Долен праг и горен праг на усетливост. Разликата между двата е зона на чувсвителност.
Праг на различаване. Това е най-малкото изменение, което се различава.
- Адаптация-игнориране на продължителното дразнене и изменение на чувствителността. Най-силна е за тактилните, температурните и зрителните усещания.
Най-слаба е за болка.

Взаимно влияние между усещанията
-Синкразия(скомина)-непоносимост към дразнител, който не застрашава живота ни.
-Сенсибилизация(чувствителност).
-Компенсация. Компенсиране за липса или недостатъчна функция на сетивен орган.
-Видове усещания. Зрителни, слухови, вкусови, обонятелни, тактилни, кинестатични и т.н."

Семинар - Тодор Гергов
Психология. Югозападен университет
Благоевград

Нарушения на дългосрочната памет

        "Амнезичният синдром най-общо се дефинира като обединяващ по характер нарушения на дългосрочната памет. Този синдром може да  възникне като последица на различни неврологични проблеми:Корсаков синдром / най-често следствие  продължителна злоупотреба с алкохол /, аноксични или исхемични епизоди ( свързани например със сърдечен инфаркт или интоксикация с въглероден окис ), тумори, васкуларни инциденти, вирусен енцефалит, черепно-мозъчни травми и др.
          Лезиите, причиняващи амнезичен синдром засягат един от следните три мозъчни района: диенцефалон (при Корсаков синдром с алкохолна генеза), медиален темпорален дял (най-често при пациенти, прекарали вируссен енцефалит и при епилептици след оперативно отстраняване на темпоралния дял с цел лечение ) фронто-базалните райони(най-често при оперирани от спукване на аневризма на предната мозъчна артерия).
          Амнезичният синдром се подразделя на две основни форми с различна патогенеза и специфични прояви: антероградна амнезия и ретроградна амнезия, които много по-често се проявяват асоциирано като връзката между тях остава все още неясна.
Случаите на едновременно тежко увреждане на антероградната и ретроградната памет се означават като глобална амнезия.
Съществено важно е, че тежестта и съотношението на антероградните и ретроградни паметови дефицити варират значително между отделните пациенти, но дори и в най-тежките случаи краткосрочната памет, вниманието, езиковите, перцептивните и двигателните функции, способността за разсъждаване, както и социалните умения да са напълно съхранени."

Източник: "Невропсихология" - доц. д-р  Иванка Асенова