Фром и бягството от свободата.

"Целта, която е в основата на садизма и мазохизъм е наречена от Фром -симбиоза.
При симбиозата се загубва целостта и на двете личности-садистична и мазохистична , и те изпадат в зависимост помежду си.
Но има разлика между садизма и деструктивността: лицето, което руши иска да унищожи обекта, а садистът не иска това, той иска да господства и да запази обекта си на въздействие. Въпреки, че мазохизмът прилича на обич ( да се жертваш за другия), това в действителност не е истинска обич."

Източник: История на психологията - Стоил Мавродиев

Неонеобихейвиоризъм

Моделирането на поведението се изгражда на една изначална базисна човешка потребност-подражанието.
Подражанието е жизненоважно за формирането на психиката и личността.
То е силно изразено като тенденция особено в ранните етапи на онтогенезата.
Както враждебното поведение, така и нравствените стандарти се имитират с лекота от наблюдателите.
Интересно Е, че не е необходимо моделите, на които подражаваме, да бъдат реални хора.
Можем да използваме литературни герои и да се опитваме да се държим така, както според нас биха се държали те.
Бандура прави изследвания върху Аз-ефективността и модификацията на поведението.
Модификацията на поведението е в основата на поведенческата терапия."

Източник: История на психологията - Стоил Мавродиев

Изгрева ...с теб...

Доминиканска Република...искам да пасрещна изгрева там точно с теб...и залезите също си ги запазвам за нас....ще откриваме много хоризонти и части от себе си...и ще ме обичаш...много...любенето ще го запазя като интимност за нас, а шампанското ще е от теб....аз ще бъда с бяла ефирна рокля и бяло цвете в разпилените си коси...топлината в очите ми ще те изпълва...искам да те правя щастлив не само там...тук също... и непрекъснато...

Целувам
21.01.2018
Д.Д.

Умишлено засекретени факти

"Понякога факти могат да бъдат скрити съзнателно-например първият биограф на З.Фройд умишлено скрива пристрастието на Фройд към кокаина.
Едно от писмата на Фройд от големия му син не може да бъде разсекретена по рано от 2013г а едно писмо от един от учениците на Фройд не може да бъде публикувано до 2102г.
През това време можем да предполагаме, че в него може да има някаква тайна, ние не знаем как тези архивни документи ще повлияят на нашето възприемане на Фройд и неговите трудове.
Тези документи се пазят в конгресната библиотека на САЩ."

Източник: История на психологията  - Стоил Мавродиев

Модерните съквартиранти

http://www.lifebites.bg/modernite-sakvartiranti/

Преносът

"...И така, какво трябва да направим, за да заместим у нашия пациент несъзнаваното със съзнавано? Беше време, когато мислехме, че това е съвсем просто, че трябва само да разгадаем съдържанието на несъзнаваното и да му го съобщим. Но сега вече знаем, че това бе късогледа заблуда. Нашето знание за несъзнаваното не е равностойно на неговото; когато му съобщим нашето знание, то не заема мястото на неговото несъзнавано, а остава редом с несъзнаваното, което твърде малко променя нещата. Трябва да си представим несъзнаваното топически, да го потърсим в паметта на пациента, там където го е поставило изтласкването. Отстрани ли се това изтласкване, несъзнаваното безпрепятствено ще се замести от съзнавано. Но как да се извърши отстраняването? Тук задачата ни преминава във втора фаза. Най-напред намираме изтласкването, а след това отстраняваме съпротивата, която го поддържа.
Как става ликвидирането на съпротивата? По същия начин- като я открием и разясним на пациента. Нали съпротивата също произлиза от изтласкване- или от това, което се мъчим да отстраним, или от някое предишно. Създава се от противоктексиса, формирал се, за да изтласка недопустимото желание."

Източник: "Лекции за въведение в психоанализата"

- З. Фройд
Лекция 26 - Преносът

Три процента щастие

Тийзър:

"Наблюдавах го и си мислех колко лесно бе всъщност да се влюбя в него, макар да знаех, че щеше да боли. Бях наясно, че нощем въздухът нямаше да ми достига, когато отсъствието му ме завиваше със самота. Че вълците на тъгата щяха да гризат свирепо ума ми дори през вечерите на непълна луна и че накрая щях да се преструвам, че нямаше значение, че бях сама.
- Какво си пожела?
Престорих се, че се опиянявам от виното, стоящо недокоснато пред мен, а не от чувствения му глас, докато си представях, че съм думите, които бързо се изплъзваха от устните му. Вдишах сладкия му аромат, за да замъгля съзнанието си и за да заглуша писъка на разума, нашепващ ми кое е правилно и грешно. Разсъблякох душата си до неузнаваемост, макар дрехите ми да продължаваха да стоят върху мен и за първи път от много време насам върху езика си вкусих облекчението от изчезналия страх. 
- Скъпа?
Искаше ми се да кажа, че си бях пожелала едно нормално нас. Че копнеех за любов, която не ме караше собственоръчно да изгарям основите, които строях с разранени и треперещи ръце. Че не жадувах за устните му, оставящи грубо синкави следи по кожата ми. Че не харесвах контрола, който упражняваше върху мен и че може би бях преодоляла този нелеп стокхолмски синдром.
Присмях се на себе си, защото нищо от това не бе така.
Принцът на мрака отново ме повика.
В този миг можех да си пожелая всичко, ала не:
- Аз... – Поколебах се. – Аз си пожелах сега."

"Три процента щастие", Шестнадесета глава

П.П. А вие прочетохте ли 16 глава? Хареса ли ви? :)