Хората са склонни да изкривяват спомените си.Например просто казването, че нещо се е случило, увеличава вероятността да си мислите, че то наистина е станало.
Това е вярно, независимо събитието дали се е случило или не.
Тези изкривявания обикновено се случват по седем специфични начина, които Шактър нарича " седемте гряха на паметта". Ето ги:
1. Мимолетност. Споменът бързо избледнява. Например макар че повечето хора знаят, че С.Джей Симпсън е оправдан по наказателното обвинение за убийството на съпругата му, не си спомнят как са разбрали за това оправдаване. Някога са можели да посочат, но вече не.
2. Разсеяност. Хората понякога си мият зъбите, след като вече са ги измили, или влизат в стаята, за да търсят нещо, само за да открият, че са забравили какво търсят.
3. Блокиране. Хората понякога знаят, че трябва да си спомнят нещо, но не могат. Сякаш информацията е на върха на езика им, но не могат да я кажат. Например може да видят някой познат, но името му да им убягва. Или да се опитват да измислят синоним на дума, знаейки, че има очевиден синоним, но да не могат да се сетят кой е.
4. Погрешна атрибуция. Понякога хората не могат да си спомнят къде са чули или прочели нещо. Понякога смятат, че са видели неща, които не са виждали, или са чули неща, които не са чували.
Например свидетелските показания понякога се помрачават от това, което си мислим, че е трябвало да видим, а не от действително видяното.
5. Внушаемост. Хората са податливи на внушения, така че ако им се внуши, че са видели нещо, може да си мислят, че си спомнят да са го видели. Например в Холандия, когато са попитани дали са гледали телевизионен филм, в който самолет се разбива в блок с апартаменти, мнозина отговарят, че са го гледали.
Няма такъв филм.
6. Предубеденост. Хората често са предубедени във възпроизвеждането.
Например тези, които изпитват хронична болка в живота си в момента, е по-вероятно да си спомнят болка от миналото, независимо дали действително са я изпитвали. Тези, които не изпитват болка, е по-малко вероятно да си спомнят болка в миналото, отново без особено отношение към действителните им минали преживявания.
7. Упорство. Хората понякога си спомнят нещата като значителни, макар че в по-широк контекст те не са такива. Например човек с множество успехи, но един забележителен провал, може да си спомня по-добре провала, отколкото многото успехи.
Източник: Когнитивна психология - Робърт Стърнбърг
