Донка за поредна сутрин отиваше на работа с неистови мъки.
Преметнала чанта през рамо, стъпваше несигурно по разнебитените плочки в близост до един строеж, които нямаше вид да приключи скоро.
Шума от машините й причиняваше допълнителен стрес и едно такова сутрешно безпокойство, което въпреки, че го изпитваше пет дни в седмицата, не успя да свикне с него.
В чантата й смело се дундуркаха няколко дамски превръзки, едно огледалце, ярко розово червило изразяващо нейната същност, пакетче носни кърпички и портмоне от уж естествена крокодилска кожа, в което прецизно беше наредила снимка на мъжа си, любовника си и бъдещия си евентуално втори любовник.
Не беше щастлива, някак тези първите двама я натоварваха и тя реши да използва метода на привличане чрез визуализация.
И така Донка преминаваше през сивотата на ежедневието си, надявайки се този третия да бъде принца на бял кон, който тя толкова много искаше.
В края на този ад от неравности на пътя, токчето на Донка се заклещи между две от плочките и това преживяване отключи една неочаквана, цинична агресия с лек привкус на изтласкана тъга и садо-мазохистини желания.
Единственото нещо, което успя да направи бе да извади малкия си компактен телефон от чантата и започна да набира номера за поръчка на такси.
Оставаше й малко разстояние до работата , но единствения начин бе да се придвижи с такси.
След кратко/ подчертавам /чакане, късметът на Донка се усмихна. Жълтия автомобил спря до нея и тя нетърпеливо се качи вътре. Започна да се гледа в огледалото и да оправя косата си, издавайки я допълнително, че възнамерява да флиртува.
Абе, типичното клише!
И така, Донка започна да се вайка пред бакшиша без да отклонява погледа си от огледалото, което всъщност остана цяло, незнайно как.
След няколко минути мрънкане от нейна страна, тя отмести посгледа си върху въпросния бакшиш и не можеше да повярва, пулса й се учести, зениците разшириха и дланите започнаха да се навлажняват.
През съзнанието й премина ток....да това беше той...нейната любов от пръв поглед. Нейният трети опит, нейната визуализация.
И тогава Донка осъзна, че точно, когато най-малко очаква, живота й се промени изцяло.
Извод: Не мрънкайте излишно като Донка. Не знаете какво ви очаква в края на разнебитените плочки.
Но, ако погледнем песимистично на нещата, Донка просто може да е имала късмет.
Така, че пийте най-добре по една бира и си лягайте.
Живи от живота няма да се отървете.
27.08.2016г- края на Август /Dianne/
