"Хвърли ме в джаза, скъпа. Някъде там покрай цялата меланхолия, която носи със себе си есента, аз се чувствам като лято. Ти ме караш да се чувствам така. Ти и твоята поява в живота ми. Дойде като вълна и помете всичко по пътя си. Ти си пясъкът, върху който стъпвам бос. Париш ми, гориш ме и ме покриваш целия. Полепваш по мен и не искам да те махам. Харесва ми така. Чувствам се свободен. Харесвам мириса на кожата ти, допира на дланите ти. Харесва ми да виждам онази светлинката в очите ти, когато ме погледнеш. Харесва ми да знам, че аз съм причината тя да е там. Ще я задържим заедно. Ще ти дам всичко, от което имаш нужда, за да не може тя никога да не изчезне.
Продължавам да вървя и да гледам облаците. Онези облаци, които крадат очите ти от мен. В които така шеметно и красиво се взираш. Които те вдъхновяват. Правят те лека, топла и мека. Караш ме да се чувствам като лято, но скъпа моя - може би си есен. Падна бавно, падна в цвят. Направи го нежно. Като онзи сноп слънчева светлина се промуши в сърцето ми. Пасна на прегръдката ми. Усмихна сутрините ми. Направи движенията ми плавни. Листата падат и аз потъвам все повече в теб. Те танцуват, а аз танцувам с теб. Хващам ръката ти и държа света си там. Преди теб дълго си мислих какво ли е чувството да срещнеш сродната си душа. Дали има някакъв знак, дали нещо щраква. Колко глупав съм бил. Няма знаци, няма никакви такива неща. То просто се случва. Идва бавно като пролет, за да избута зимата ти. Започваш да се отпускаш, защото разбираш колко истинска и нежна е тя. В един момент започва да се държи като лято, а ти като дете. Като хлапак. Качва адреналина ти. Искаш още и още. Никога не е достатъчно. И накрая се отпускаш. Потъваш в меланхолията й. В цветовете й. В безкрая на тишината й. Във виното. В канелените сладки. Във вечерята за двама. Одеалото е малко. Съобщенията никога не стигат. Влизате в световете си и някак си ги сливате. Строите малка къщичка, в която се скривате - цепите дърва, палите камина и тогава.. спирам....

“Здравей, много си хубава. Само да знаеш колко си хубава... И толкова моя.” - прошепвам. “Очаквай ме, идвам към теб. Не бързай. Имаме толкова сезони за споделяне.”

Автор: Силвия Крумова

Из Хомо невротикус нормалис

"Добре, да продължаваме да живеем за другите, да правим това, което другите мислят или очакват от нас.
Да приемаме превъзходството на Другия над нашето Аз, като се правим на правилни, социоконформни, добрички.
В края на жизнения си път, когато погледнем назад в огледалото за обратно виждане, може би ще си дадем сметка, че не  си е струвало.
И може би с последния си останал дъх ще прокълнем нашето малодушие.
Колко ми е омръзнало да срещам ежедневно хора, "живеещи за другите".
Хора, които ми казват "Не смея", "какво ще си помислят за мен", "страхувам се да покажа това, което чувствам".
Хора, които превръщат света и живота в едно воняща бунище. Хора, които са готови да плюят срещу всички, които мислят различно.
Какво ще кажете за един хубави от честност, най-малкото, за да изминем от гърба си водната на фалшивия морал?
За да премахнем безсмислените връзки, нарушаващи равновесието на нашето Аз, да убием кутрето, за да станем истински?

Владо Бернаскони

НЕслучайност

Наскоро се видях с човек, който също не беше случаен в живота ми. Появи се точно, когато имах нужда от отговори, от светлина и яснота.

Чист човек, с вътрешен мир и кристално сини очи.

Едно от нещата, които ми каза бе свързано със зоната на комфорт.

Колкото повече се застояваш в зоната на комфорт, толкова повече кръга около теб се смалява, започва да прилича на блато и става отровно.

Когато започнеш да излизаш от зоната на комфорт, енергията се раздвижва и изчиства, уголемява …

Започваш да се изкачваш на друго ниво. Много е важен процеса на празнуване на новата зона, с новата енергия. След като отпразнуваш този процес, осъзнато и изцяло, продължаваш изкачването, посредством отново излизане от зоната. Така процеса отново се повтаря и така енергията се уголемява и остава чиста. Такава, каквато ни е нужна за нашето осъзнато  духовно израстване.

Постигането на вътрешен мир ни помага да синхронизираме духа с тялото. Както е нужен баланс във вселената, така е нужен баланс и в самите нас, за да изпълним мисията си тук.

Често осъзнаването се проявява чрез болката, затова не бива да я отричаме , а е нужно да я приемем и оставим да отмине. При нас , в резултат на този процес остава самото  осъзнаване. Нужно е да го съхраняваме и помним, за да не се налага да преминаваме отново през същите уроци, докато ги научим.

Колко ще продължи този кръговрат, зависи от това, доколко разбираме законите на вселената и самите себе си.

02.09.2019г

Dianne

Детство

Затварям очи и пред мен се отваря цяла вселена, необятна, с цялата информация, която може едновременно да ни съживи и унищожи.

Животът е прекрасен и нищо в него не е случайно.

В този ред на мисли, преди малко отворих една от моите книги и се спрях на няколко изречения:

“Дори да си мислите, че сте планирали  целия си живот, се случват неща, които оформят съдбата ви по начини, които никога не сте си представяли. Съвпаденита, или дребните чудеса, които се случват всеки ден от живота ви, са загатвания, че вселената има много по-големи планове за вас, които дори не сте и сънували. Моят живот, който за другите изглежда толкова ясно начертан, не престава  да ме изумява. Миналото ми също е изпълнено със забележителни съвпадения, които ме доведоха до това, което съм днес.“  - „Спонтанното удовлетворяване на желанията“ – Дийпак Чопра

Никога, нищо не е случайно.То се случва в точното време на точното място.

Съвпадения на дати, имена, цифри, сърцата на екрана на телевизора в момента също не случайно са там и правят впечатление.

Време за промяна, време да се науча да обичам себе си. Музиката, която слушам точно в този момент, без да я избирам се пуска точно,, когато пиша всичко това и „случайно“ се повтаря още веднъж от плей листата на случаен принцип. Всичко около нас говори, стига да имаме сетива да разбираме.

„Детство“- Да! Точно от там идва всичко, точно от там е нужно да започна да променям.

Точно от там- да обикна малкото дете от миналото и най-накрая да му покажа колко ценно е всъщност.

27.08.2019