"Хвърли ме в джаза, скъпа. Някъде там покрай цялата меланхолия, която носи със себе си есента, аз се чувствам като лято. Ти ме караш да се чувствам така. Ти и твоята поява в живота ми. Дойде като вълна и помете всичко по пътя си. Ти си пясъкът, върху който стъпвам бос. Париш ми, гориш ме и ме покриваш целия. Полепваш по мен и не искам да те махам. Харесва ми така. Чувствам се свободен. Харесвам мириса на кожата ти, допира на дланите ти. Харесва ми да виждам онази светлинката в очите ти, когато ме погледнеш. Харесва ми да знам, че аз съм причината тя да е там. Ще я задържим заедно. Ще ти дам всичко, от което имаш нужда, за да не може тя никога да не изчезне.
Продължавам да вървя и да гледам облаците. Онези облаци, които крадат очите ти от мен. В които така шеметно и красиво се взираш. Които те вдъхновяват. Правят те лека, топла и мека. Караш ме да се чувствам като лято, но скъпа моя - може би си есен. Падна бавно, падна в цвят. Направи го нежно. Като онзи сноп слънчева светлина се промуши в сърцето ми. Пасна на прегръдката ми. Усмихна сутрините ми. Направи движенията ми плавни. Листата падат и аз потъвам все повече в теб. Те танцуват, а аз танцувам с теб. Хващам ръката ти и държа света си там. Преди теб дълго си мислих какво ли е чувството да срещнеш сродната си душа. Дали има някакъв знак, дали нещо щраква. Колко глупав съм бил. Няма знаци, няма никакви такива неща. То просто се случва. Идва бавно като пролет, за да избута зимата ти. Започваш да се отпускаш, защото разбираш колко истинска и нежна е тя. В един момент започва да се държи като лято, а ти като дете. Като хлапак. Качва адреналина ти. Искаш още и още. Никога не е достатъчно. И накрая се отпускаш. Потъваш в меланхолията й. В цветовете й. В безкрая на тишината й. Във виното. В канелените сладки. Във вечерята за двама. Одеалото е малко. Съобщенията никога не стигат. Влизате в световете си и някак си ги сливате. Строите малка къщичка, в която се скривате - цепите дърва, палите камина и тогава.. спирам....

“Здравей, много си хубава. Само да знаеш колко си хубава... И толкова моя.” - прошепвам. “Очаквай ме, идвам към теб. Не бързай. Имаме толкова сезони за споделяне.”

Автор: Силвия Крумова