Първото
нещо, което правиш е да търсиш погледа ми, онзи топлия, разбиращия и обичащ.
След това
държиш да докоснеш ръката ми, за да покажеш подкрепата си и да се заредиш.
Малко
по-късно искаш да споделиш някои неща, които те вълнуват, също така и да
попиташ какво се случва при мен.
Правят ти
впечатление имена, коли, сцени от филми, снимки, случки, разказани от случайни
хора, дати, събития, спомени….отново и отново…
Понякога
ти става горещо от разговорите ни, пресъхват ти устните, отесняват ти дънките и
усещаш промяна в цялото ти разбиране за нещата…от едно известно време.
Не можеш
да си сдържиш усмивката, когато аз леко се усмихна…
Когато съм
върху теб, правейки любов, затворила очи и наслаждавайки се на мига ме гледаш с
най-дълбокия поглед и веднага изменяш изражението си, когато ги отворя…все пак
трябва да изглеждаш хладнокръвен, силен…
През
главата ти препускат мисли да обърнеш живота си на 180 градуса, веднага след
това отпращаш тези мисли, защото не си готов да поемеш този риск…зоната на
комфорт…разбираемо е….
Автоматичните
ти мисли често ти причиняват дискомфорт…това стана, когато аз се появих ярко в
живота ти….
Искаш да
се грижиш за мен, това ти доставя такова удоволствие.
Вечер
мислиш повече за мен от преди…
Забелязваш
маникюра ми, новите ми дрехи, почти незначителната промяна в прическата ми,
прехапването на устните, откопчаното копче на ризата, небрежното докосване с
пръсти по екрана на телефона, всяка моя мимика, всеки мъжки поглед по мен,
парфюма ми…
Страх те е
някой друг да не ме има,…
Мога да
продължавам да изреждам още дълго, ако все още не си си отговорил на въпроса какво
изпитваш , какво е това…истинско ли е….
Усмихваше
ли се, докато го четеше? Не, не те наблюдавам. Просто познавам любовта и не ме
е страх да се боря за нея! А ти?
10.05.2019г
Dianne
