"Амнезичният синдром най-общо се дефинира като обединяващ по характер нарушения на дългосрочната памет. Този синдром може да възникне като последица на различни неврологични проблеми:Корсаков синдром / най-често следствие продължителна злоупотреба с алкохол /, аноксични или исхемични епизоди ( свързани например със сърдечен инфаркт или интоксикация с въглероден окис ), тумори, васкуларни инциденти, вирусен енцефалит, черепно-мозъчни травми и др.
Лезиите, причиняващи амнезичен синдром засягат един от следните три мозъчни района: диенцефалон (при Корсаков синдром с алкохолна генеза), медиален темпорален дял (най-често при пациенти, прекарали вируссен енцефалит и при епилептици след оперативно отстраняване на темпоралния дял с цел лечение ) фронто-базалните райони(най-често при оперирани от спукване на аневризма на предната мозъчна артерия).
Амнезичният синдром се подразделя на две основни форми с различна патогенеза и специфични прояви: антероградна амнезия и ретроградна амнезия, които много по-често се проявяват асоциирано като връзката между тях остава все още неясна.
Случаите на едновременно тежко увреждане на антероградната и ретроградната памет се означават като глобална амнезия.
Съществено важно е, че тежестта и съотношението на антероградните и ретроградни паметови дефицити варират значително между отделните пациенти, но дори и в най-тежките случаи краткосрочната памет, вниманието, езиковите, перцептивните и двигателните функции, способността за разсъждаване, както и социалните умения да са напълно съхранени."
Източник: "Невропсихология" - доц. д-р Иванка Асенова
Лезиите, причиняващи амнезичен синдром засягат един от следните три мозъчни района: диенцефалон (при Корсаков синдром с алкохолна генеза), медиален темпорален дял (най-често при пациенти, прекарали вируссен енцефалит и при епилептици след оперативно отстраняване на темпоралния дял с цел лечение ) фронто-базалните райони(най-често при оперирани от спукване на аневризма на предната мозъчна артерия).
Амнезичният синдром се подразделя на две основни форми с различна патогенеза и специфични прояви: антероградна амнезия и ретроградна амнезия, които много по-често се проявяват асоциирано като връзката между тях остава все още неясна.
Случаите на едновременно тежко увреждане на антероградната и ретроградната памет се означават като глобална амнезия.
Съществено важно е, че тежестта и съотношението на антероградните и ретроградни паметови дефицити варират значително между отделните пациенти, но дори и в най-тежките случаи краткосрочната памет, вниманието, езиковите, перцептивните и двигателните функции, способността за разсъждаване, както и социалните умения да са напълно съхранени."
Източник: "Невропсихология" - доц. д-р Иванка Асенова
