Жените в средата на живота

"Изследванията на жените в средна възраст в САЩ, където жената е много по-силно обвързана с ролите и задачите в семейството, показват някои особености в спецификата на женското развитие, които могат да се приемат за всеобщи. Развитието на жените за разлика от това на мъжете, се определя не възрастово, а събитийно. Това означава, че за повратни точки в своя живот жените приемат не толкова настъпателно на определена възрастова граница, колкото случването на дадено събитие. Като такива събития са посочени раждането на дете и грижите за него през първите години от живота му; напускането на дома от порасналите деца и други. Събитийното развитие на жените е свързано с тяхното професионално израстване и съчетаването му с ролите на майка и съпруга. Една жена може да отлага дълги години раждането на първото или второто дете, за да преуспее в професията си или, напротив – да избърза колкото се може по-скоро да роди дете, по същата причина. Тя може да пожелае да се ограничи с грижите само за едно дете и нежеланата бременност да се окаже повратна точка на нейното развитие, поради рухването на нейните професионални планове. Тя може последователно да започва и напуска работа, за да отгледа своите деца и дори това да окаже благоприятно влияние върху нейното професионално развитие – поради постъпването на по-подходяща работа – или обратното – да го приеме като лична трагедия, поради отпадането от конкурентната борба. Жената може да реши „да се посвети на децата си” и това да окаже решаващо влияние върху нейното развитие в края на зрялата възраст или в старостта, с преживяване за ненужност, когато децата напуснат дома и вече не се нуждаят от нейните грижи. Раждането на първото внуче също може да се окаже повратен момент в развитието на жената, особено ако се е случило в една твърде млада, ранна за нормалното настъпване на събитието, възраст. Друга особеност на женското развитие,която не се наблюдава при мъжете, това е твърде често срещаният ролеви конфликт. В средната възраст ролевият конфликт е твърде често срещано явление, поради това, че за жените е трудно да съчетават своите роли и да ги изпълняват с това съвършенство, с което биха желали. В ролевия конфликт се включва също така и ролята на съпруга и любима, на домакиня. Дори и ако една жена избере да бъде само майка, на нея пак може да й е трудно да съчетава ролите на майка на повече от едно дете и това да бъде причина за ролево напрежение, което се характеризира с това, че се осъществява в рамките само на една роля. Жените реагират по-силно  от мъжете на процесите на физическото стареене. За жените много често се съди по тяхната външност и затова всяка жена се стреми колкото се може по-дълго да изглежда млада. Бръчките по лицето, посивяващите коси, промяната на фигурата и други могат да се окажат твърде важни проблеми за жената в зряла възраст. Тук трябва да посочим и настъпването на менопаузата и свързаната с нея невъзможност за жената повече да има деца /ограничение, което не важи за мъжете, които в зрелостта, и в старостта, като правило са способни да създават деца/."

Стадий на конкретните операции

"Според Жан Пиаже децата навлизат в стадия на конкретните операции към осмата година. Най-важното за този стадий е използвано на гъвкави и обратими умствени действия. Преодоляват се типичният за предишния стадий егоцентризъм на мисленето и със сравнителна лекота се преминава към чужда гледна точка в мисленето, което прави възможно заемането на обективна, а не на субективна позиция. Пиаже нарича този процес  децентрация – едновременно задържане в обсега на вниманието на няколко обекта, а също и на връзките и отношенията между тях. Голяма известност придобива един от експериментите на Пиаже за изследване на децентрацията и съхраняването. На детето се показват два еднакви съда, които съдържат еднакво количество течност. След това течността от единия съд се прелива в друг, който е по-висок, но по-тесен. Разбира се, нивото на течността в по-тесния съд се оказва по-високо. На детето се задава въпроса в кой съд течността е повече. Децата, които се намират на дооперационен стадий обикновено посочват този, в който нивото на течността е по-високо. Децата, които са преминали на стадия на конкретните операции, обаче, разбират, че количеството течност е останало същото, т.е. че промяната на единия параметър – нивото на течността, се компенсира с промяна в другия – формата на съда. Децата усвояват и други важни логически принципи, например принципа на еквивалентността, според който ако А=В и В=С, то А=С. Интелектуалният скок в развитието на детето се изразява преди всичко в разбирането за това, че не е необходимо непременно да се правят измервания за да бъде установен фактът на горното равенство. Друга важна характеристика на периода, наречена от Пиаже сериация, се изразява във способността да се ранжират обектите по някакъв измеряем параметър, например дължина или тегло. Това е свързано с овладяването на друг важен логически принцип – транзитивността. Детето открива, че много термини се отнасят не до качествата на предметите и явленията, а до взаимоотношенията между тях – относителност в мисленето. Класификацията е друга характеристика на мисленето на детето през този период, т.е. йерархически построен ред, в който една категория включва в себе си друга, а самата тя се включва в по-широка от нея. Въпреки тези реални достижения в мисленето, децата на етапа на конкретните операции все още не са в състояние да разсъждават на базата на абстрактни понятия, хипотетични или въображаеми събития. Според Адлер, Бърн, Щайнер, т.е. според индивидуалната психология и транзакционния анализ, до края на периода детето полусъзнателно е открило сценария на своя живот, определило е бъдещия си жизнен път овладяло е основните инструменти за осъществяването му и устремено е поело по него. На следващия стадий този процес или се задълбочава, или в него се внася известни корекции на базата на развитието самосъзнанието и целенасочено самовъзпитание. Понякога освен сценарий детето има да изпълнява антисценарий. Той може да бъде „програмиран” от другия родител, но единият на съзнавано ниво, а другият – на несъзнавано."

Източник // http://simpleidea.org/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

Конформизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Конформизъм e промяна на поведението, чрез която индивидът отговаря на натиска на групата,

опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите.

Факторите за проява на конформно поведение са свързани с размер, сила на групата, социална подкрепа, атрактивност на източника на влияние. Условия за получаване на конформизъм са единомислието на групата, несигурност, изпитвана от индивида, на който мястото в групата му импонира.

Важен е опитът на американския психолог Соломон Аш, при който на група от хора, всички от които са подставени лица, освен един наивен субект, са показани два листа, на единия от които има начертана линия с дадена дължина, а на другия същата линия е заобиколена от други две с различна дължина. Участниците са помолени да посочат коя линия съответства на първата. Първоначално всички давали очевидния отговор. Но след това всички подставени лица започнали да избират един и същ грешен отговор. Психологът предположил, че мнозинството от хората ще изберат правилния отговор въпреки мнението на другите. За негова изненада 75% от участниците предпочели да изберат отговор, който самите те не смятат за верен, за да не се противопоставят на всеобщото мнение."