Снега се топи от слънчевите лъчи... такова ми е хубаво, топло, уютно.....отпочинала и заредена се чувствам.....мислите приятно разпилени..............нежна музика и чаша горещо кафе...след такава вечер, подобна сутрин е естественото и най-точно продължение на чувствата и емоциите ...........така ми бяха важни целувките........и моментите на истинското любене....равносметки.....потвърдих си думите няколко дни по-рано, че нищо истинско не избледнява.....никога.....преражда се в друга форма, но със същата сила .....усет, емоция, власт, подчинение.......и тогава нищо друго няма значение, щом емоцията владее тишината......
27.12.2012г. (Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
